Макланахан се пресегна към скритите скоби на раменете, откачи захранващия блок, маскиран като раница, и го подаде на Бригс и Уол. Приличаше на овална костенуркова черупка, която следваше извивките на тялото. Беше дебел около три сантиметра и тежеше десетина килограма. С откачването на захранващия блок забралото на шлема автоматично се вдигна. Патрик натисна един миниатюрен ключ в левия му край и шлемът се отключи. Той го свали и го даде на двамата военни да го разгледат.
Бригс прояви интерес към конструкцията на шлема, но Крис Уол се загледа в Патрик. След внимателен оглед, той попита:
— В тези одежди е топло, нали?
— Малко.
Патрик се беше изпотил и лицето му бе зачервено като на футболист, току-що тичал цяло полувреме. Хайнрих му подаде шише с ледена вода и се опита скришом да провери пулса му. На лицето на Уол се появи недоверчиво изражение, но той не каза нищо. Върнаха шлема и захранващия блок и Патрик ги сложи. Щом закрепи на раменете си раницата, той едва чуто изстена. Беше включил само тайната комуникационна линия.
— Патрик? Какво става? Добре ли сте? — попита докторът.
— Аз… Аз отново почувствах токов удар, когато сложих шибаната раница на гърба си — отговори Патрик с осезаема болка в гласа.
— Веднага прекратете изпитанието и свалете този скапан захранващ блок! — каза Хайнрих.
— Не! — извика Патрик.
Този път всички го чуха. Широката усмивка на Хал малко помръкна, а Крис Уол, ветеранът пехотинец и командос, сега беше видимо загрижен.
— Как сте, Макланахан? — попита той. — Гласът ви не прозвуча много бодро.
— Всичко е под контрол — бързо отговори Мастърс. — Той може да издържа топлина над сто градуса, студ до минус двадесет и дори да стои в ледена вода до един час. Костюмът разполага със собствена система за дишане, така че войникът е в безопасност дори при използване на химическо или биологично оръжие.
Уол отиде при Патрик и внимателно разгледа костюма. На шлема бяха монтирани няколко сензора, сочещи в различни посоки, както и различни екрани, които се плъзгаха над очите. Уол видя кислородна маска, микрофон и няколко миниатюрни датчици, насочени към очните ябълки на Патрик.
— Виждам инфрачервени сензори, микрофон… Какво друго имате там?
— Цялостна комуникационна система на всички честоти — дълги и средни вълни, УКВ, дори кодирана клетъчна — отговори Патрик. — Имам микрофон, който улавя шепот от сто и петдесет метра. На шлема е монтиран дисплей за данни, както и малки екрани с менюта за промяна на различните функции на системата. Командите от менютата се избират визуално. Миниатюрната инфрачервена система предупреждава за движения във всяка посока.
— Удобен ли е този костюм? — попита Уол. Той отстъпи една крачка от Патрик. — Как се чувствате? Можете ли свободно да се движите?
— Чувствам се малко скован — призна Патрик и, за да се увери в усещането си, сви рамене и колене, — но мога…
Уол неочаквано направи рязко движение и за изненада на всички блъсна силно Макланахан. Патрик се преобърна и тежко тупна на гръб върху бетонния под на хангара.
— Приличате на мека, надута, прегоряла поничка, Макланахан! — каза гневно, почти изкрещя Уол. — Изглеждате смешен! Вие не можете да се движите, не можете да тичате, едва стоите на краката си и вътре в това нещо или ще получите топлинен удар, или ще се изпотите до смърт! Нима очаквате да дадем всичките тези пари за войник, когото и моята баба може да прекатури? И къде е скапаното ви оръжие?
Патрик се мъчеше да се изправи на крака. Отначало изглеждаше малко несигурен, сякаш от падането беше останал без въздух, но скоро успя да стане.
— Той няма никакви оръжия — каза Мастърс.
— Какво? Няма никакви оръжия? Опитвате се да ме убедите, че войникът от двадесет и първото столетие няма да използва никакви оръжия. Вие се шегувате!
— Не, не се шегуваме — отвърна Патрик. През усилвателя гласът му прозвуча сърдито. Той се беше изправил, бе разперил ръце встрани и заел предизвикателна поза. — Ние разработваме нова пехотна бойна система, срещу която съвременният войник с огнестрелно оръжие ще бъде абсолютно безпомощен. Престанете да разсъждавате със задника си, Уол!
При тези думи Уол се ядоса още повече.
— Това са глупости — отвърна той. — Част от спецификациите на този проект включват нови серии от нападателни оръжия. Досега не видяхме такова нещо. Какво всъщност ни показвате? Аз съм обучавал войници при минусови температури без такива костюми със захранващ блок. Що се отнася до монтираните в шлема сензори и миниатюрната радиостанция — такива неща използваме от години. Какво й е специалното на тази система? За какво сте се напомпали толкова?