Патрик протегна лявата си ръка и Джон Мастърс му подаде галванизирана стоманена тръба, дълга около метър и дебела към три сантиметра. Патрик я подхвърли на Уол, който с лекота я хвана с една ръка.
— Ударете ме с всичка сила, Крис — каза Патрик.
— Извинете, не разбрах добре. Искате да ви ударя?
— Точно това искам, Крис. С всичка сила.
— Но аз не съм част от вашата програма за изпитания, Макланахан — отвърна Уол. — Аз съм тук да присъствам на демонстрация, а не да ви наранявам, за да може д-р Мастърс да отчита показанията по уредите. Намерете си друг да…
В този момент се чу острото изсъскване на компресиран въздух, Патрик скочи от пода, полетя и с всичка сила удари Уол. Двамата паднаха на земята, но Патрик бързо се изправи, моментално се ориентира, докато Уол остана на пода зашеметен.
— Казах да ме ударите, дявол да ви вземе — прозвуча електронният глас. — Правете каквото ви се казва!
Крис Уол се изправи. Изглеждаше като разярена мечка гризли. Той вдигна стоманената тръба, завъртя я и с всичка сила я стовари върху лявото рамо на Патрик. Чу се глух звук, Патрик се олюля, но не падна. Уол отново замахна. Този път тръбата удари Патрик по гърдите. Отново никакъв ефект. Последваха още два силни удара по ръцете под лактите. Следващият, вече по-слаб, защото Уол беше останал без дъх, попадна право върху дясното слепоочие. Главата на Патрик климна на ляво, но той не падна. После сякаш от дълбините на меча бърлога Патрик изрева със силен, почти животински рев и стисна глава от болка.
— Патрик! — извика Мастърс. — Добре ли си? Докторе, помогнете му!
Карлсън Хайнрих изтича при Патрик, готов да го измъкне от костюма и да му даде първа помощ, но Патрик замахна с лявата си ръка и го удари. Едно от ребрата на лекаря изпука толкова силно, че всички в хангара го чуха.
Докато Уол го гледаше изненадан, Патрик пристъпи към него и заби лявата си ръка в гърдите му. Ударът беше като от тежък ковашки чук. Въздухът му излезе, Уол падна на колене, притиснал ръка към корема си. Лицето му се изкриви от болка. Патрик се пресегна, вдигна стоманената тръба и го удари отстрани по главата. Потече кръв. Сержантът падна по очи и остана неподвижен. От ушите, носа и устата му бликна кръв. Патрик изръмжа и вдигна тръбата над падналия човек, замахна…
— Какво, по дяволите, правите! — извика потресен Бригс.
Патрик Макланахан, техният приятел и колега щеше да убие Крис Уол! Той изтича и го блъсна. Двамата паднаха на бетонния под.
— Патрик, какво, по дяволите, правите, човече?
Той имаше намерение просто да задържи Макланахан, да го успокои, но Патрик замахна с две ръце и го фрасна по челюстта. На Бригс му се стори, че върху му се стоварва стоманена подпорна греда… Ударът беше силен наистина, но остави у него чувството, че не го удрят човешки ръце. Сякаш бяха огромни стоманени пръти, абсолютно твърди. Главата на Бригс отскочи нагоре, от прехапания език и разбития нос потече кръв, от устата му изхвърчаха избити зъби.
Патрик изрева като луд, изправи се на крака и отново хвана скритата си в шлема глава. После вдигна стоманената тръба и се нахвърли върху първия, когото видя — легналия по очи Крис Уол. Вдигна тръбата като дървар, канещ се да сече дънер…
— Не! — изкрещя Бригс.
Той извади 45-калибровия си „Колт“, прицели се и изстреля три куршума — два в гърба и един в шлема. Патрик изрева отново. Изкривеният от електрониката глас прозвуча като скърцане на локомотивни спирачки върху релси, като стържене на метал в метал. Той пусна тръбата и отново се хвана за главата, гърчейки се от болка… Но все още беше на крака. След миг той нададе вик и нападна.
— Патрик, спри!
Бригс изстреля останалите в пълнителя пет куршума. След първия изстрел Патрик падна на колене. Въздухът се изпълни със син пушек, между стените ехтяха гърмежи. Сцената беше сюрреалистична: виеща като животно, тежко дишаща от болка костюмирана фигура, коленичила на бетонния под.
Но той не беше победен. Патрик се изправи на крака, гърдите му се надигаха, усиленото от микрофоните дишане се чуваше тежко и задъхано. Бригс не можеше да повярва на очите си. Патрик току-що беше улучен с осем куршума от 45-милиметрово автоматично оръжие от не повече от десет метра и все още беше жив. А дали наистина беше жив? Дали това не беше някакъв повреден, сеещ смърт автомат? Бригс хвърли празния пълнител, сложи нов и се прицели…