— Чакайте! — извика Мастърс.
Двамата с Хайнрих изтичаха при Патрик, хвърлиха се от дясната му страна и го задърпаха към пода. Патрик се освободи и удари лекаря. Хайнрих извика от болка, пусна го и стисна счупената си ръка. Това даде на Мастърс достатъчно време да натисне едно малко, скрито ключе под левия край на шлема на Патрик. Шлемът се отвори и тупна върху бетонния под на хангара.
Онова, което видяха, накара кръвта им да замръзне. Лицето на Патрик беше изкривено от болка, очите изцъклени, устата широко отворена, вените на главата и врата пулсираха бясно, сякаш всеки момент щяха да се спукат, мускулите на врата се бяха издули страхотно. Кървясалите му очи бяха втренчени в Бригс. Той се олюля като пиян, готов отново да връхлети, да изтръгне сърцето на Бригс, да пролее кръвта му. Бригс се прицели в изкривената от болка глава и затвори очи…
— Недейте, Хал — извика спокойно Мастърс и вдигна ръце. — Той сега е съвсем безвреден. Захранването в костюма е изключено. Само стойте настрана от него.
Мастърс се наведе да помогне на Хайнрих, който притискаше счупената си ръка към тялото. Патрик се хвърли напред, но Бригс го блъсна настрана, за да бъде по-далеч от тези стоманени юмруци.
Бригс наблюдаваше как Патрик върти очи от една страна на друга, как стисна главата си, после отново разпери ръце, олюля се, опита се да се задържи и се свлече на колене на пода.
— Защо върти така очи? — попита Бригс.
— Опитва се да активира сензорите на очните ябълки — обясни Мастърс. — Да включи системите на костюма. Мисли, че шлемът е още на главата му. Не го докосвайте, Хал. Ефектът ще премине, но има опасност отново да го възбудите. По-добре се погрижете за Крис.
Без да изпуска Патрик от очи, Бригс отиде при Крис Уол. Едрият морски пехотинец стенеше от болка и безуспешно се опитваше да вдигне ръка до главата си. Изглеждаше в много лошо състояние.
— Мисля, че Патрик му е пукнал черепа — каза Бригс, — но е в съзнание, макар че едва се държи. Нуждае се от лекарска помощ.
— Аз… аз вече повиках линейка — чуха те Патрик да казва. Дишането му почти се беше нормализирало. Все още беше на колене, главата му бе отпусната на една страна, сякаш нямаше сили да я държи изправена. — Веднага щом го ударих, по УКВ канала се свързах със службата за сигурност и поисках да изпратят линейка. Всеки момент ще пристигне.
— Какво, по дяволите, се опитвахте да направите, Патрик? — изръмжа Бригс. — Какво ви стана, човече?
— Аз… аз не зная, Хал — каза тихо Макланахан. — Чувствах се, сякаш съм… не зная, дрогиран или нещо от този род. Когато Крис ме блъсна, почувствах… почувствах, че искам да го убия. За мен той беше враг. Виждах всичко така ясно, сякаш наблюдавам себе си. Когато куршумите ме удариха, исках нещо да разкъсам… каквото и да е. Исках да убия вас, да убия Крис, да убия всички около мен. Не съм губил чувството си за реалност. Знаех кои сте вие, знаех къде съм, но съзнавах също, че трябва всички ви да убия.
— Исусе! Мисля, че този костюм ви е побъркал — каза Бригс. — Джон, помогнете му да излезе оттук, преди да е дошла линейката. Аз ще остана с доктора и с Крис.
Мастърс помогна на Патрик да стане и го отведе до съседния офис. Когато пристигна линейката, той помогна на Уол да се качи, даде инструкции на служителите от охраната, после се върна при приятеля си.
Намери го там, където го беше оставил, седнал на пейката с лакти, подпрени на коленете, загледан в пода. Беше отворил горната част на костюма, така че нямаше да умре от топлинен удар. Джон свали раницата със захранващия блок, после му помогна да се съблече. Скоро Патрик седеше на стола само по долно бельо, мокро от пот. Гледаше право пред себе си, отворил уста. Изразът му показваше, че пред очите му минават като на лента последните ужасни двадесет минути. Кръвоносните съдове около очите му бяха издути, мускулите на врата, раменете, гърдите и ръцете бяха удебелени и изпъкнали, сякаш току-що беше приключил състезание по вдигане на тежести. Той заплака.
— Не се тревожи за станалото — успокои го Джон. — Мисля, че всички ще се оправят.
— Страхувах се, че съм убил Крис. Тръгнаха ли за болницата? Как са те?
— Крис е доста зле — призна Джон, — но когато го откараха беше в съзнание. Карл е със счупена ръка и ребро. Хал — с няколко избити зъба и прехапан език, но ще се оправи. Той е с Крис. — Двамата мъже дълго седяха без да говорят, потресени от случилото се. После Джон се прокашля и попита: — Патрик… Патрик, какво почувства?