Уилтън, Калифорния
Същото време
Следващата среща между Грегъри Таунсенд, Харисън и рокерите от Братството беше кратка и делова.
— Шефът се съгласи — съобщи Сънливеца. — Тридесет инсталации за мет, по десет хилядарки всяка, гаранция срещу първите ни плащания. Вие осигурявате обучението и поддържането, ние плащаме по две хилядарки на килограм произведена дрога. Приема ли се?
— Приема се — каза Таунсенд. — Следващата седмица, ако няма някакви непредвидени усложнения, ще доставим една хидрогенаторна инсталация на посочено от вас място, която от съображения за сигурност дотогава ще бъде в движение. Всеки път, когато ваши хора вземат инсталация, ще оставят депозит от сто хиляди долара лично на мен или на майор Райнгрубер.
Той помълча малко и продължи:
— Вашите хора ще откарат хидрогенаторните инсталации във вашите бункери или както им казвате там, но всяка от тях ще се съпровожда от един от моите хора. След като пристигне на мястото, моят човек ще обучи членовете на вашето братство как да работят. След периода на обучение вие ще представите като окончателен авансов депозит двеста хиляди долара, последната част от предварителния депозит срещу нашия дял за първите произведени с инсталацията партиди. Приема ли се?
— А химикалите? — попита Харисън.
— Инсталациите — отговори Бени — ще бъдат заредени с достатъчно химикали за първата опитна партида — малко над десет килограма. Полковникът доставя химикали само за опитната партида. Ако искате повече, трябва да ни се обадите.
— Как ли пък не, ще ви се обадим — сопна се Харисън. — Ние си имаме наши доставчици.
— Гарантираме качеството на продукта, безопасността и производителността на хидрогенаторите само при работа с наши химикали — отвърна Таунсенд. — Ако използвате по-нискокачествени материали, не поемаме никаква отговорност.
— Най-добре е инсталациите да работят, тъпанар такъв, защото иначе ще ги използваме за ковчези за вас и вашите хора, след като накълцаме миризливите ви задниците на кайма — озъби се Харисън. Гневният му поглед се спря върху Рейнолдс, след това се премести върху Таунсенд и Райнгрубер. — И не се бъзикайте с нас, Таунсенд. Казахте, че вашите инсталации се нуждаят от определени химикали в определени количества и концентрации. Чудесно. Кажете какви са и ние ще си ги набавим. Ако имаме нужда да ги купим от вас, ще го сторим, но на прилична цена… И без друго вече смъкнахте сума ти пари в брой от тази сделка, без да поемате никакви рискове.
Таунсенд разпери примирително ръце и кимна.
— Много добре. Химикалите на прилична цена. Бени ще ви даде всички необходими спецификации. Ако не ги спазвате, разбира се, рисковете са изцяло за ваша сметка.
— Вие изпълнете вашето задължение от сделката, англичанино, а ние ще имаме грижата за останалото — отвърна Харисън. Таунсенд протегна ръка, да скрепят споразумението, но рокерът не му обърна внимание. — Пригответе инсталациите за следващия петък през нощта и ние ще ви съобщим къде да ги откарате.
Харисън и рокерите тръгнаха към вратата. Един от тях надникна в превърнатата в комуникационен център кухня, където няколко телевизора предаваха сутрешните новини. Той спря и посочи към един от екраните.
— Това е той! — извика рокерът. — Той е!
— За кого, по дяволите, говориш? — попита Таунсенд.
— Човекът от бара, дяволите да го вземат — отвърна гангстерът. — Онзи, който твърдеше, че търси Мълинс.
— А разбра ли се защо го търси? — попита Таунсенд.
— Искал да го пита за майора — отвърна рокерът. — Каза, че полицията ни следи. И още, че брат му бил един от ранените полицаи и затова искал да отмъсти на Мълинс.
Таунсенд се намръщи.
— Изглежда, че от вашата организация изтича информация, Харисън. При вас или има информатор, или полицията специално наблюдава някой от вашите хора.
— Мълинс — каза Харисън. — Трябва да е бил скапанякът Мълинс.
— Дано да е бил той. В моята организация не търпя такива неща.
— По-кротко, Таунсенд — възрази рокерът. — Моите момчета знаят, че ако пропеят са мъртви.
— Добре. Погрижете се да е така.
Докато гледаше как гангстерите от „Сатанинско братство“ си заминават, Грегъри Таунсенд поклати глава.