Выбрать главу

— Оставете на нас грижата за съда. Нека най-напред тикнем зад решетките колкото се може повече от тези типове — каза Чандлър. — Абсолютно ли сте сигурен за човека на скицата?

— Да, господин капитан — потвърди Пол. — Абсолютно сигурен съм.

— Добре. — Чандлър кимна към художника. — Ще я разпратим по всички полицейски участъци включително във ФБР и Интерпол. Ще ви донесем да разгледате още снимки. Може да извадим късмет. — Той се обърна към Патрик, за да включи и него в обсъждането. — Сега ми обяснете къде се канехте да отпътувате?

— В една частна клиника в Коронадо — отговори Патрик, — близо до Сан Диего…

— По дяволите, зная къде е Коронадо — прекъсна го Чандлър. — Обяснете защо?

— Нали вече ви обясних. — В гласа на Патрик се промъкна нетърпение. — Моята компания ще постави изкуствена ръка на Пол.

— Давате ли си сметка за опасностите, на които подлагате брат си с това преместване? — попита Чандлър. — Тук той се охранява денонощно.

— Там също ще има охрана — каза Патрик. — Аз лично ще се погрижа за това.

Капитанът пое дълбоко дъх и каза:

— Ще бъде наистина лошо, ако Пол пострада…

— Искате да кажете лошо за градската управа и за началника на полицията.

— Мога да извадя съдебно решение Пол да остане под охранителен арест — извика гневно Чандлър. — Ще бъде в интерес на неговата лична безопасност. Ако арестуват престъпниците и има съд, Пол ще бъде главният свидетел. Ние имаме интерес да го опазим жив, за да може да свидетелства. Можем да принудим Пол да остане…

— Аз искам да поставят на брат ми изкуствен крайник… Мислите ли, че ще се намери съдия, който да ни откаже разрешение, особено като се вземе предвид, че вие още не сте арестували никого? — попита Патрик. — Колко дълго вие и вашият шеф и градската управа смятате да му отказвате възможността да получи нова ръка?

— Млъкнете и двамата! — извика Пол, повишил за първи път електронно синтезирания си глас. — Капитане, аз ще се върна в Сакраменто веднага щом стане нужда да извърша оглед или да свидетелствам в съда. Уверен съм, че брат ми и неговата компания ще съумеят да ме опазят докато се върна.

— Да, но аз не съм — възрази Чандлър.

— Капитан Чандлър, решението е взето — намеси се категорично Патрик. — Ако смятате, че можете насила да задържите Пол, действайте. Ще се видим в щатския съд. Ние излизаме. Долу ни чака линейка. Решавайте?

Чандлър нямаше избор. Макланахан беше прав. От кабинета му вече бяха отправили искане до съда Пол да остане. Не им разрешиха.

— Вашата линейка примамка и колата, която ще откара Пол, ще бъдат съпроводени от мотоциклетен ескорт, който да блокира кръстовищата. Това поне не можете да откажете.

— Без колата — настоя Патрик. — Нашата „Събърбан“ е бронирана и вътре имаме въоръжена охрана.

— Онези бандити имат противотанкови оръжия — напомни му Чандлър. — Дори бронирана кола няма да има шанс.

— Тази ще има — възрази Патрик.

— Правите голяма грешка. — Чандлър насочи пръста си към него. — Без нужда поставяте под заплаха и себе си, и Пол.

Макланахан не отговори. Продължавайки да клати глава, взел компютъра със скицата на художника под мишница, Чандлър напусна болничната стая.

Малко по-късно под засилена полицейска охрана със сервизния асансьор беше свален силно дегизиран човек в инвалидна количка, с бронежилетка под болничната дреха. Бързо го прехвърлиха в чакащия на паркинга „Събърбан“. Колата изглеждаше обикновена, но беше армирана с кевлар, прозорците бяха от непробиваем лексан, а гумите й — подсилени бандажни. Пред нея беше паркирана една частна линейка. Със запалени фарове, с двама моторизирани полицаи пред нея и зад нея, линейката напусна паркинга и излезе на булевард „Стоктън“. Секунда по-късно потегли и колата, също следвана от двама моторизирани полицаи.

Когато излязоха на булеварда, проехтяха изстрели. Спирачките на линейката изскърцаха и тя спря на разкъсаните си гуми. Водачът на „Събърбан“-а натисна газта, но от една странична улица, точно пред него, излезе голям син фургон и му блокира пътя. Преди колата да обърне назад, от фургона изскочиха четирима въоръжени мъже с бронекостюми, с каски и черни бойни униформи. Полицаите оставиха моторите си на платното и хукнаха да търсят укритие. Нападателите откриха огън срещу двата автомобила. Водачът на линейката и неговият помощник побягнаха.