Един от терористите вдигна на рамо къс ракетомет, извика: „Умри, Макланахан!“ и изстреля противотанкова ракета в линейката, която избухна в огнено кълбо. После четиримата нападатели изтичаха да огледат „Събърбан“-а. Те намериха на предната седалка водача в безсъзнание, но жив… и един обезглавен манекен, облечен в болнична дреха на задната. Колата беше ударена от непосредствена близост с противотанкова ракета, но не беше разрушена. Псувайки високо на немски, четиримата изтичаха до очакващия ги наблизо автомобил и изчезнаха.
Инвалидната количка точно пристигна до частния хеликоптер, паркиран на покрива на „Уелс Фарго Билдинг“, когато предадоха първите съобщения за атаката.
— Мръсни копелета! — извика Хал Бригс. — Нападнали са и двете примамки! — Стиснал автоматичен „Колт“ в ръка, той се свърза с охраняващите групи, разположени на покрива и около сградата. — Водачът на линейката е добре. Шофьорът на „Събърбан“-а е ранен, но ще се оправи — каза той на Патрик Макланахан. — Това, че сте поставили от този ваш материал БЕРП е спасило живота му.
Докато Пол и хората от охраната се качваха, Патрик се обърна към Бригс и извика през шума от работещия двигател на хеликоптера:
— Какво е положението с охраната в апартамента? Обадиха ли се?
Хал Бригс беше разположил служители от АПР в жилището на Пол Макланахан. Хал включи микрофона и заповяда на всички групи да се обадят.
Само една не отговори.
Хал Бригс и двама от неговите командоси, опитни войници от корпуса за специални операции към Военноморските сили на САЩ, се движеха безшумно по стълбището към третия етаж на сградата над таверната „Шамрок“. Патрик ги следваше с 9-милиметров револвер „Зиг Зауер Р226“, който приличаше на детска пушка.
От изпратените да охраняват апартамента командоси нямаше никаква следа. Стигнаха до предната врата и Бригс тихо натисна дръжката. Беше отключено. Патрик беше запознал екипа с разпределението на апартамента, така че бяха наясно с капаните вътре: множество големи килери и шкафове, много прозорци към реката, голяма веранда на западната страна, тънки стени, голям брой врати към многото стаи.
Бригс пъхна една плоска камера под вратата и я включи към миниатюрен телевизионен монитор. На екрана се появиха двама заложници и един бандит в дневната. Нищо друго не се виждаше. От двете страни на коридора имаше отворени врати — почти безнадеждна ситуация. В мига, в който влезеха, престъпниците можеха да изскочат от половин дузина врати.
Умът на Бригс още съставяше план за действие, когато предната врата се отвори. Пистолети се насочиха, предпазители изщракаха…
— Да влезе само Макланахан. — Изненаданите командоси чуха глас с английски акцент. — Ако някой друг се опита да влезе, госпожа Макланахан и детето са мъртви.
„Мамка ти“ — прошепна Бригс. Той огледа входа, сякаш очакваше да види безжична телевизионна камера или поне микрофон, с чиято помощ бандитите ги наблюдават. Бригс настрои микрорадиостанцията си и…
— Недей — прошепна Макланахан и го докосна по рамото. — Аз ще отида. Сам.
— Но е равносилно на самоубийство, Патрик.
— Ако искаха да ни убият, отдавна щяхме да сме мъртви — отвърна той.
Беше стиснал пистолета си. Той го насочи нагоре, имитирайки възможно най-добре начина, по който Хал Бригс държеше оръжието си, и влезе. От гледката, която се разкри пред очите му, кръвта му се смръзна. С бебето на ръце, Уенди беше завързана на стола в дневната с изолационна лента. Очите и устата й също бяха залепени с лента… и по нея имаше кръв. Кръв имаше навсякъде — в коридора, по стените, по целия под.
— Господи, Хал — прошепна той в микрофона на слушалката микрорадиостанция. — Уенди, Брадли… Исусе, мисля, че вече са мъртви.
— О, боже! — извика Бригс. — Господи, не!
Патрик продължи напред покрай килера, влезе в хола, после през отворената врата на първата спалня вляво. Нямаше никой. Отиде в кухнята. Видя двамата командоси с прерязани гърла да гледат безжизнено в нищото. Подът беше хлъзгав от кръв. Вляво банята за гости беше празна, както беше и…
— Свалете оръжието, генерал Макланахан — каза гласът с английски акцент.
Патрик се завъртя към столовата вдясно — празна. Обърна се и почувства дулото на пистолет опрян в тила му. По дяволите, човекът е зад него! „Мъртъв съм!“ — помисли той.