— Моля, не вършете нищо прибързано, генерале, защото без нужда ще пострадат още хора. Сложете предпазителя и разперете ръце в страни. — Патрик направи както му бе наредено. — Много добре. Сега не мърдайте, иначе ще умрете. — Една облечена в ръкавица лява ръка се протегна и докато дулото на пистолета продължаваше да натиска главата му, измъкна револвера на Патрик от пръстите му. — Благодаря. Чудесно оръжие. Пристъпете напред! Ръцете зад врата, спрете там!
Патрик беше с лице към столовата, но с периферното си зрение видя жена си и бебето. В гърдите му се надигна омраза и гняв. Той тихо изръмжа.
— Копеле! — изруга той. — Ти уби полицаите, а сега и бебето ми. По-добре ме застреляй веднага, защото ако не го направиш, до края на живота си ще те преследвам и ще те смажа.
— Имайте ми доверие, генерал Макланахан — отвърна гласът. — Никога не убивам умишлено мирни хора, особено жени и деца. Вашата жена и красивото ви дете са живи. Те просто спят… упоени. Аз подготвих тази малка сценка за вас в случай, че не съм тук да ви поздравя лично със завръщането. Но ви обещавам, че без каквото и да било колебание ще ви убия, ако вашите придружители се опитат да влязат в апартамента. Не ми се ще да пострадат невинни хора в престрелка.
Патрик затвори очи и каза наум една молитва.
— Пусни ме да видя жена си и детето.
— Всичко с времето си, генерале — отвърна терористът. — Най-напред ще ви направя едно предложение.
— Кой си ти?
— Името ми не е важно, макар да имам чувството, че вие или вашите хора скоро ще го откриете по гласа. Изглеждате много съобразителен мъж.
— Какво, по дяволите, искаш? — озъби се Патрик. — Вече убихте брат ми…
— Опитахме се, генерале. Ще ми се да беше вярно — възрази терористът. — Докладваха ми, че сме сбъркали. Вашите коли примамки… много умно, много резултатно. Мислех, че няма да използвате повече от една. И бягството не беше от летището за хеликоптери на болницата, което ние също държахме под обстрел. Тази компания, за която работите, тази „Скай Мастърс“ май добре се грижи за вас.
— Очевидно хората, които сте разположили тук да пазят вашето семейство, са професионални войници, добре обучени и въоръжени, макар и млади, и без опит — продължи гласът. — Изглежда вие все още имате връзка с армията. Все по-любопитно и по-любопитно, както се казва.
— Защо просто не ни оставите на мира?
— Ще бъда най-щастливият човек на света да оставя вас и хубавото ви семейство на мира и да си гледам работата — каза англичанинът, — но когато се появихте в клуба „Боби Джон“ и заразпитвахте за инцидента в „Сакраменто лив“, вие лично се набъркахте в неща, които са всъщност моя работа.
— Бих могъл дори да подмина този малък епизод като неразумни, безплодни усилия на един обзет от желание за мъст брат и с това да приключа. Но след като открих кой сте, понаучих и някои много необичайни и интересни факти за вас… Един източник твърди, че вие сте бивш военен, а сега работите във фирма, свързана с Пентагона. Според друг вие сте генерал от авиацията. Но какво представлява генерал без армия? Очевидно вие нямате армия. Поне такава, която моите информатори да могат да открият. И все пак тук намираме тези очевидно военни или бивши военни да охраняват вашето семейство… Отвън също ви чакат, готови да се намесят. Много любопитно.
— Какво искаш?
— Нещо много просто, генерал Макланахан — да станем партньори. Ясно е, че вие имате специални контакти с армията, много по-обширни и по-трайни от онези, които аз бих могъл да установя за кратко време. Единственото, което трябва да направите, е да ми продадете малко оръжие или информация. Гарантирам ви, че от тази сделка ще спечелите доста.
— Какво, по дяволите, те кара да мислиш, че имам достъп до нещо ценно за теб?
— Просто разсъждавам логично — каза гласът. — Генералите обикновено имат достъп до неща, за чиято важност понякога дори не си дават сметка. Моята мрежа е огромна и бързо нараства. Информацията от вас, комбинирана с друга по целия свят, може да се окаже много ценна. Ако приемете моето предложение, аз съм готов да разделим печалбите от този съюз по равно — петдесет на петдесет. Гарантирам ви, че ще печелите стотици хиляди долари месечно… всъщност аз съм толкова сигурен в това, че съм ви приготвил авансово такава сума. Мога да ви осигуря безопасно убежище навсякъде по света, нова външност, сигурно място за вашето семейство и за вашия брат.
— Можете да си вземете предложението и да си го заврете отзад.