— Очаквах да кажете такова нещо, генерале… Малцина свестни хора ще решат веднага да се обърнат срещу своята страна и своя пагон — съгласи се терористът. — Като израз на професионална войнишка солидарност ви давам три дни да помислите върху предложението. Вземете брат си, жена си и детето и идете в Сан Диего или където е разположена секретната ви група и обсъдете предложението ми. Формулирайте всички въпроси, които искате да ми зададете, когато отново се видим. Но ако откажете, ние ще бъдем във война и аз ще преследвам вас и цялото ви семейство, докато не убия всички ви. Това е първото и единствено предупреждение. Ако се обърнете към властите, ще приема, че избирате да се бием и тогава всички от семейството ви ще бъдат смятани за врагове и ще бъдат екзекутирани. Това включва вашата майка в Аризона, вашата сестра в Тексас, другите ви две сестри в Ню Йорк. Разбирате ли, генерале?
— Да.
— Много добре. Сега, генерале, легнете по лице с ръце зад тила.
Патрик с нежелание изпълни нареждането, съжалявайки, че когато имаше възможност не беше рискувал и не се беше опитал да застреля терориста. Англичанинът измъкна от ухото му микрорадиостанцията. Почувства някакъв предмет върху гърба си.
— Хей, вие на стълбите — чу той гласа на терориста. — Сега излизам. Съветвам ви да останете по местата си и да не мърдате. При генерала оставих взривно устройство с батерийно захранване. Може да се взриви или дистанционно, или ако генералът се движи, или ако някой се приближи към него. То ще убие всички на етажа, включително генерала и цялото му любимо семейство. След половин час устройството само ще се деактивира. Мисля, че знаете какво да правите. Приятен ден.
Патрик почувства огромно облекчение, когато разбра, че мъжът си отиде. Сега най-големият му страх беше Уенди или бебето да не се събудят и неволно да задействат детонатора. Няколко минути по-късно почувства нещо да го докосва отстрани, след това да лази отдясно. „Господи, плъх или котка, или нещо подобно — помисли ужасен той. — Едно такова животно вероятно може да задейства детонатора.“ Патрик се бореше с всички сили да контролира дишането си и треперенето на мускулите. Не, нещото, или каквото беше полазило по гърба му… о, по дяволите, то фактически душеше поставения върху гърба му предмет…
— Спокойно! Спокойно! — чу той познат глас.
Преди да може дори да помръдне Хал Бригс го изправи на крака.
— Господи! — извика Патрик. — Хал, какво правиш?
— Чисто е, момче, чисто е — каза Бригс. — Един командос проверява останалата част от апартамента, друг наблюдава от прозореца навън и се опитва да определи пътя за бягство на терориста. Няма никаква бомба.
— Какво, по дяволите, лазеше по гърба ми? — попита Патрик, но без да чака отговор се спусна към жена си и сина си.
— Моят малък „Скитник“ — отвърна Бригс. — Върви заедно със сензор за откриване на експлозиви. — Той държеше прибор с размерите на мишка със закачен към него дълъг, тънък като конец оптичен кабел. — „Скитникът“ има камера с размерите на топлийка, микрофон и малки крачета, с които може да лази по мебели и дори по стени. Извинявай, но трябваше да проверя.
Патрик се наведе над Уенди и бебето, чу спокойното им дишане и започна внимателно да отлепва лентата. Разбра, че червените петна по тях са от доматен сос.
— Исусе, не е кръв, слава богу! — извика той към Бригс. — Това копеле е отвратително чудовище! Какво беше поставил на гърба ми?
— Това — отговори мрачно Хал и му подаде лист, на който беше написано на ръка: „Не забравяйте нашето споразумение, генерале!“, а отдолу…
О, господи… беше мъничко детско пръстче, показалец. Изглеждаше като отрязано с ножица.
— Не! — изкрещя Патрик и обезумял, с пълни със сълзи очи, заопипва малките ръчички на Брадли да намери раната.
— Патрик! Патрик, всичко е наред! — извика Бригс. — Фалшиво е. От пластмаса!
Ръчичките на бебето бяха цели.
— Боже мой, какъв мерзавец.
Патрик свали последното парче лента и освободи спящата жена и детето. Миг по-късно, след като проверката показа, че не са свързани с някоя скрита бомба или с подслушвателен прибор, той ги взе на ръце и придружен от Бригс и двамата командоси ги изнесе от зловещия апартамент.
Колата се понесе с голяма скорост към летище „Матер“.
— След десет минути излитаме, Патрик — успокои го Бригс.
— Ще променим маршрута на самолета — каза Патрик, прегърнал жена си и детето.