Тя се приближи до масата и погледна предупреждаващо полицаите.
— И още нещо, момчета и момичета. Престанете да гледате като пребити кучета, дявол да ви вземе. Сигурна съм, че капитанът ще бъде щастлив да сравни ден по ден неговите извънредни часове с вашите, а той няма нито гъвкаво работно време, нито извънредно заплащане, нито профсъюз, пред който да се оплаче. Целият град, целият окръг е изморен. Преди отново да се сърдите заради удължената смяна или за задължителното гъвкаво работно време, помислете за невинните хора, които могат да бъдат убити или ранени при нови експлозии, за нещастниците, които спят под навеси или на улицата, защото жилищният им блок е разрушен. Разбраха ли ме всички? — Не последва никаква реакция. — Сержанти, до два часа искам да видя вашите планове за наблюдение. Спомнете си защо сте избрали да носите тази значка и не забравяйте, че вашият град е в беда. А сега на работа!
Клуб „Боби Джон“, булевард „Дел Пасо“, Сакраменто, Калифорния
Събота, 21 март 1998, 01:45 тихоокеанско време
За това време от годината нощният въздух беше доста топъл. Чувстваше се първият полъх на пролетта. Задната врата на клуба „Боби Джон“ беше отворена. Охраняваше я едър младеж.
По алеята идваше фигура. Беше мъж в кожени дрехи, с мотоциклетна каска в ръка. На главата си имаше обикновена тъмна плетена вълнена шапка с дупки само за очите, така че лицето му не можеше да се види.
Полицията беше монтирала камера върху осветителния стълб на булевард „Дел Пасо“ да следи предната страна на клуба, но задната се наблюдаваше от двама полицаи в каравана. Когато се появи новодошлият, камерите зажужаха и наблюдаващите нагласиха микрофона с насочено действие — да чуят по-добре разговора.
— Къде ти е моторът? — попита пазачът, когато човекът се приближи.
— Счупи се и го оставих на улица „Калвадос“ — отвърна непознатият. — Трябва ми телефон.
Той тръгна към вратата, но двуметровият бабаит, който я пазеше, опря пръст в гърдите му — недвусмислен жест да спре.
— Виждал ли съм те тук, приятел?
— Разбира се. Идвал съм.
Пазачът забеляза, че коженото яке е съвсем ново. То определено не изглеждаше да принадлежи на рокер, който е карал мотоциклет през влажната, нечиста сакраментска зима. Не носеше кожени гамаши или панталони, а някакъв тъмносив работнически комбинезон.
— Имаш ли значка, или нещо друго, брат?
— Не.
— Тогава си търси телефон на пешеходната алея, откъдето дойде. Клубът е затворен.
— Телефонът там е развален.
— Нашият също. Хващай пътя.
Непознатият се обърна, сякаш се колебаеше дали да си тръгне, после спря и отново заговори на бабаита.
— Е, добре. Моторът ми не е развален. Всъщност нямам никакъв мотор. И никога през живота си не съм карал мотор.
— Не ме интересува. Разкарай се.
— Истината е следната — продължи непознатият. — Искам да ти задам няколко въпроса за Джошуа Мълинс. — Той видя как едрото, грубовато лице неочаквано се напрегна. — Виждам, че знаеш за кого става дума.
— Изчезни, ненормалник.
— Мълинс е от Братството — продължи непознатият. — Той също е от бандата, която участва в престрелката в „Сакраменто лив“…
За човек с неговия ръст бабаитът беше много бърз. Той блъсна натрапника, пресегна се и взе парче галванизирана стоманена тръба, с която залостваха задния вход, когато барът не работеше. Непознатият полетя назад и падна тежко по гръб. От замаяния му поглед изглеждаше, че си е ударил главата.
— Ти влизаш в чужда собственост, нещастнико — изрева бабаитът. — А си пристъпил, а си мъртъв.
— Този човек трябва да е луд — каза един от наблюдаващите от фургона полицаи, докато слушаха размяната на любезности, и се засмя. — Или може би е някой глупак, който се вживява в ролята на полицай.
— Ако се опита да влезе със сила, онзи ще му счупи главата — отговори партньорът, му. — Не мислиш ли, че трябва да повикаме патрул преди човекът да пострада или да загине?
— Прав си. По-добре е да си вържем гащите — съгласи се другият полицай. Той взе портативната си радиостанция, извика централния диспечер и му предаде да изпрати патрул в алеята. — След десет минути са тук — съобщи полицаят.
— Ако бабаитът започне да го удря, ние ще трябва да направим нещо.
— Стой си мирно и чакай патрулната двойка.