… за какво? Той не беше сигурен какво иска: отмъщение, информация? Или просто да се разтовари от разочарованието и горчивината, които изпитва. Да нарани някого. Да ги накара да се страхуват от него така, както той и семейството му се страхуваха. Той щеше да…
— Спрете! Полиция!
Патрик се обърна. По алеята откъм улица „Ан“ тичаше цивилен със закачена на верижка на врата му полицейска значка. Дясната си ръка държеше зад гърба, вероятно стискаше пистолет. Той вдигна златната си значка на детектив.
— Спрете! Искам да говоря с вас.
Патрик свали плетената шапка и си сложи каската. В момента, в който последната част от костюма му отиде на мястото си и беше активиран, през тялото му премина мощен енергиен импулс. Той беше настроил защитната система на специален режим, така че това му позволи да свали каската и все пак да остане защитен. Сега, след като я сложи и комплектува системата, към дисплеите и слушалките потече информация и той се почувства абсолютно жизнен и силен.
— Веднага свалете шлема! — заповяда детективът.
Патрик стоеше на мястото си, без да мърда.
Полицаят вдигна пистолета си.
— Казах да свалите шлема, да вдигнете ръце зад врата и да се обърнете!
— Не съм въоръжен — отвърна Патрик.
Сега гласът му беше електронно усилен от апаратурата в шлема.
— Направете каквото ви заповядах, човече. Свалете шлема и вдигнете ръце зад врата. Веднага! — За негова изненада непознатият просто се обърна и тръгна към задната врата на клуба „Боби Джон“.
Полицаят прибра пистолета си в кобура — човекът беше невъоръжен, а той не можеше да стреля по невъоръжен човек, особено в гръб.
— Исусе! Дейв, ела тук и ми помогни — каза полицаят на партньора си, който слушаше по насочения микрофон. — По-добре предай 245 и може би 187, извикай някаква помощ и линейка… Мисля, че копелето уби бабаита.
Патрик влезе в салона. От кухнята се появи един рокер и се спусна към него. Патрик стегна лявата си ръка и го удари по лицето. То се размаза, сякаш рокерът се бе ударил в подпорна греда. Вратата, която Патрик търсеше, затворена и охранявана при предишното му посещение, беше надясно, заключена. Той се върна в кухнята, после се засили и използва раменете си като таран. Вратата изхвърча от пантите.
Вътре двама рокери се забавляваха с няколко полуголи момичета. Патрик разпозна в единия от тях човека, който се беше изправил пред него със счупената бирена бутилка — същият, който рани Джон Мастърс, който знаеше за Мълинс и майора. Едно момиче беше коленичило между краката му. Другите се пръснаха из салона и затърсиха дрехите си. На табла за сервиране се виждаха бели прахчета — кранк или кокаин.
— Кой си ти, твойта мамка? — изрева рокерът.
— Търся майора — отвърна зловещо Патрик през шлема. — Кажи ми къде е майорът и тази нощ ще те оставя да живееш.
Рокерът се пресегна към пода до стола, където бяха панталоните му и извади 9-милиметров „Глок“.
— Никога не съм убивал някого без преди това да го смеля от бой — каза той и се засмя.
В същия миг другият рокер вдигна оръжието си и стреля от ъгъла на стаята. Патрик политна назад и се удари в насрещния ъгъл.
Първият рокер дрезгаво се засмя, като видя как натрапникът падна на пода.
— По дяволите, добро изпълнение — каза той и за всеки случай също стреля. Бутна жената настрани. — Обличай се, кучко, след броени минути тук ще е пълно с ченгета. Изчисти кокаина, занеси таблата в кухнята и я сложи на мивката. Беше самозащита. Запомнете го, пачаври такива. Човекът нахлу тук и заплаши да…
— Мамка му! — изкрещя другият рокер.
Всички се обърнаха и ужасени видяха, че непознатият се надига от пода. По тялото му нямаше нито една дупка. При изстрел с пушка от по-малко от десет метра на гърдите му трябваше да има дупка колкото тенисна топка.
— Търся майора! — прокънтя металически глас.
Момичетата грабнаха дрехите си и побягнаха, пищейки, ужасени от този… призрак. Вторият рокер стреля отново, но ръката му така трепереше при вида на неумиращия човек, че от пет метра не улучи. Той хвърли револвера и побягна.