— Хей, задник — извика без полза другият рокер, — върни се и скалпирай този приятел!
Той изпсува, прицели се и стреля със своя „Глок“. Натрапникът се завъртя, ударен в гърдите, но този път не падна. Още един изстрел и още един. Все още не падаше. Беше ясно, че куршумът го е засегнал, защото спря и се преви, сякаш щеше да припадне от болка или шок, но след това се изправи и продължи да се приближава.
Патрик сграбчи дясната китка на рокера и стовари върху нея стоманения си юмрук. Чу се хрущене от счупена кост и пистолетът падна на пода. После замахна и го удари по лявата ключица. Отново се чу звук от счупване на кост, рокерът падна на колене и запищя.
— Търся майора — заяви Патрик. — Кажи ми къде е или ще те убия.
— Не зная къде е, човече, кълна се…
Патрик отново замахна и счупи и другата му ключица.
— Следващият път ще ти счупя гръдната кост — заплаши го Патрик и заби пръст в гърдите на рокера. — След това ще ти прекърша врата, а после ще ти счупя черепа. През останалата част от живота си няма да живееш, а ще вегетираш. Сега говори. Къде е майорът?
— Не зная, кълна се — отвърна задъхан рокерът, лицето му бе изкривено от болка.
— Кой контактува с Мълинс? Майорът ли се срещна тук с него?
— Никога не съм го виждал. Един от неговите хора, от неговите лейтенанти е идвал тук, но аз не съм го виждал. Мълинс ми каза, че ще се срещне с майора на ранчото в Уолтън. Не зная къде е, кълна се в Бога!…
— Германци ли бяха?
Рокерът кимна.
— Да, да, Мълинс каза, че не искал да има работа с никакви шваби, но те му платили добре!
— Къде в Уолтън е това ранчо? По кой път?
Никаква реакция. Човекът беше припаднал. Патрик го пусна на пода и се отправи към бара. Той знаеше, че при първите изстрели постоянните посетители са се разпръснали като плъхове при пожар, но трябваше да намери другия рокер. Ако беше приятел на този човек, той може би знаеше за…
— Полиция! Не мърдай! — Патрик се обърна. Двама цивилни полицаи с провесени на вратовете златни значки бяха заели позиция зад задната врата, насочили към него, доколкото можа да види, много големи автоматични пистолети. — Горе ръцете! С лице към стената! Веднага!
Патрик включи системата за вътрешна проверка. Енергията в батерията беше още в зелената зона, но щеше да изкара не повече от два часа. Той беше облякъл костюма преди по-малко от час. Сигурно имаше повреда в индикатора за резервна енергия. Може би костюмът щеше да издържи, ако тези полицаи изпразнят оръжията си в него, но не повече, защото енергията щеше да спадне на резервно или дори на аварийно ниво. Тогава нямаше да му остава нищо друго, освен да се предаде.
— Не съм въоръжен — каза Патрик на полицаите. Той вдигна ръце с обърнати навън длани да се вижда, че са празни. — Отивам си. Не стреляйте. Ако стреляте, мога да ви нараня, а не искам.
— Млъкнете и се обърнете с лице към стената! — изрева единият от полицаите.
Патрик тръгна към вратата с вдигнати ръце.
— О, мамка му — промърмори вторият, — няма да спре. Чух изстрели тук… Дали да не застреляме този тип?
— По дяволите, той няма пистолет — отвърна първият полицай. — Не виждам никакво оръжие.
Той отново извика на човека да спре, но онзи продължи да върви.
— Мамка му — отново изпсува партньорът му и сложи пистолета си в кобура. — Прикривай ме! — извика той и се спусна към Патрик като футболен бранител на решителна среща.
Чу се глух удар. Блюстителят на закона беше блъснал непознатия в стената, но сега лежеше неподвижен с лице на пода. Човекът се изправи на крака, спря за секунда, сякаш да възстанови равновесието си, повдигна ръце и тръгна към вратата като внимаваше да не настъпи изпадналия в безсъзнание полицай.
— Не мърдай! — извика другарят му и се прицели с 9-милиметровия си „Зиг“. — Спри веднага или ще стрелям!
Беше решил да стреля. Партньорът му беше повален. При следващата крачка на Патрик той изстреля три куршума — два в гърдите и един в главата. Патрик падна по гръб. И изпищя.
Полицаят сграбчи портативната си радиостанция и с трепереща ръка включи микрофона, държейки пистолета насочен към гърчещото се тяло.
— Централа, тук едно-девет, стрелба, полицай ранен, полицай ранен, нападателят убит, изпрати помощ и линей…
Полицаят спря по средата на думата, онемя, когато видя как човекът с шлема се изправи, подпря се за момент на стената и тръгна към вратата.
Този път куршумът го улучи в торса, но той само леко залитна назад към стената, изблъска полицая от пътя си и се заклатушка по алеята. Ръката, която блъсна служителя на закона, сякаш беше железен прът. Но бе така зашеметен, че странният непознат можеше да използва и перо.