Поне се молеше да стане така.
Котката изръмжа дълбоко и свирепо и преди Лорна да успее да отстъпи и крачка, се хвърли напред. Стресната от скоростта й, Лорна се препъна и тупна по задник. Котката обаче не й обърна внимание. Грабна одеялото и малкото си със зъби, завъртя се във вихър от козина и мускули и се хвърли към закрилата на гората.
Лорна знаеше, че след десетина минути упойката ще подейства и котката ще изпадне в ступор. След това спокойно можеха да я проследят и да я приберат.
Позволи си за момент да се отпусне и да издиша с облекчение. Бяха успели...
... трясъкът на изстрел я накара да подскочи. Лявото бедро на ягуара избухна в алено. Куршумът улучи ягуара насред скок. От удара той падна настрани и се плъзна до отпуснатото тяло на момчето.
Лорна рязко се обърна към Джак и брат му, но те изглеждаха стреснати колкото нея.
- На ти, твойта мамица! - разнесе се тържествуващ вик.
Някакъв мъж се надигна до пътеката, сякаш се рееше над съседното езерце. Кучият син Гарланд Чейс. Пушката му беше вдигната. Стреля отново и отново.
Котката се гърчеше от ударите на куршумите. Но това не беше някой рис. Беше ранена, но съвсем не и обезвредена. Лорна забеляза купчина бяла козина върху дървото до нея. Малкото. Изпуснато при падането и смазано от тежкото тяло на майка си, то лежеше отпуснато и безжизнено, с неестествено извъртяно вратле.
Изстрелите зачестиха - и ставаха все по-неточни, след като мъжът осъзна, че котката не е повалена. Част от дървения парапет до ягуара се пръсна. Котката, заслепена от ярост, объркана от гърмежите и болката, атакува най-близките си мишени. Скочи право към Лорна, Джак и Ранди.
Лявото ухо на Лорна писна от резкия трясък на пушката.
Докато инстинктивно приклякаше, Лорна видя как дясното око на котката се пръсна в кървава пихтия. Атаката на ягуара спря насред въздуха, сякаш пресрещната от невидима стена. Огромното тяло рухна на пътеката с разперени лапи.
Лорна понечи да се изправи, но Джак натисна рамото й с ръка и пристъпи покрай нея, вдигнал димящата си пушка. Предпазливо приближи котката, готов за стрелба. Ранди го прикриваше.
Но котката несъмнено бе мъртва.
И тя, и малкото й.
Вик привлече вниманието на Лорна към парапета. От някаква врата се излизаше на дъски, които се издаваха над езерцето. Именно оттам Гарланд Чейс бе стрелял по котката и бе изложил всички на опасност. Но сега беше изчезнал... не, не точно.
- Помощ!
Лорна се изправи и видя, че Гарланд виси от дъските. Беше се вкопчил за ръба с пръсти. Явно в паниката си беше изгубил равновесие и беше паднал.
Ранди изтича покрай нея да огледа момчето. Стрелбата беше извадила Тайлър от ступора му и той се надигна замаяно.
Лорна вдигна резето на вратата.
- Джак, ела ми помогни!
Той се обърна точно когато водата в черното езерце изригна.
Люспесто чудовище се хвърли нагоре с широко отворена паст. Жълтите зъби се вкопчиха в ритащия крак на Гарланд и той изпищя, когато гигантският алигатор го откъсна от дъските и тежко паднаха във водата.
Лорна се втурна по дъските. Водата отдолу кипеше, алигаторът се въртеше и разкъсваше жертвата си. Появи се бледа ръка, после изчезна.
Джак застана до нея. Прицели се, но не можеше да стреля на сигурно. Черната вода скриваше борбата под тях.
- Елвис! Не! - изкрещя глас от другата страна на езерцето.
Млада жена прескочи парапета на наблюдателната платформа и се хвърли във водата.
- Какво прави тая? - възкликна Джак и пристъпи напред, явно с намерението също да скочи. _
Лорна се вкопчи в ръката му.
- Чакай.
Жената несъмнено работеше тук. Беше нарекла алигатора по име. Лорна знаеше, че някои от влечугите се научават да разпознават грижещите се за тях и дори се отзовават, когато ги повикат.
Водата се поуспокои. Безумното мятане престана. След секунди жената се появи отново, влачеше отпуснатото тяло на Гар за яката. След нея оставаше мазна алена диря.
Кръв.
- Помощ! - извика с все сили младата жена.
Алигаторът се показа зад нея. Беше дълъг поне пет метра. От челюстите му стърчеше блед крайник - крак, откъснат в коляното. Доволен от плячката си, алигаторът се отдалечи.
Лорна забърза по стъпалата към брега на езерцето и към момичето, което се мъчеше да измъкне тялото на жертвата от водата.
- Ще ми трябва коланът ти! - извика тя на Джак.
Колкото и да не искаше, налагаше се да спаси живота на онзи мръсник.
22.
Дънкан Кент седеше в абаносовочерния скутер и смучеше черешов бонбон. В лодката имаше още четирима мъже, всички с бронирани жилетки. Друг скутер, двойник на неговия, се поклащаше на двайсет метра вдясно. Екипът, общо десет души, бе подбран лично от Дънкан. Те бяха елитът на „Айрънкрийк Индъстрис“.