Малик се облегна назад, сякаш доволен от решението и - или може би просто искаше да поговори с някого.
- С какво се занимаваме? Преди да започна с отговора на този въпрос, ще трябва да се върнем до самото начало. Запозната ли сте с книгата Битие?
Лорна се обърка от странния обрат.
- Имате предвид Библията ли?
Малик кимна.
- Да. И Новия завет също. „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“.
Лорна не знаеше какво да отговори на този цитат.
В очите на Малик заиграха пламъчета.
- Простете високомерието ми. Сигурно прекалено съм се повлиял от върховния ни благодетел Брайс Бенет. Той е много религиозен човек. Това е един от стиховете, които често цитира във връзка с работата ни тук - и една от причините да изберем тъкмо този остров за лабораторията. Изгубеният рай. - Малик се усмихна замислено и поклати глава. - Всъщност как бихме могли да изберем друго място?
- Не разбирам. Какво общо има всичко това с генетичните ви експерименти?
- Всяко нещо с времето си. Първо, да започнем с моята дефиниция на великото начало. Научната основа на цялото творение. Бенет има своето Слово Божие. Аз пък имам нещо, коренящо се изцяло в научния метод.
- И какво е то?
- Запозната ли сте с фракталите?
Лорна отново се обърка от нелогичния въпрос. „Какви ги говори този?“ В същото време обаче си спомни, че е чувала тази дума. Брат и я беше използвал във връзка с кристалите магнетит, открити в мозъка на ягуарчето. Знаеше нещо за фракталите, но само най-общите неща - и определено нямаше представа какво общо имат те с всичко ставащо тук.
Поклати глава и зачака да чуе какво ще каже ученият.
- О, ясно. Ами, по дефиниция фракталите са неправилни геометрични фигури, получени от повтарящи се схеми на въпросните фигури. Или с други думи, фракталите са големи фигури, които могат да се разделят на по-малки и по-малки версии на самите себе си.
Лорна се намръщи. Спомни си описанието на Джон Гриър на магнетитните възли в мозъците на животните и как матрицата е съставена от все по-малки и по-малки фрактали.
- Виждам, че сте объркана. Нека ви покажа какво имам предвид - каза Малик и чукна клавиатурата на компютъра си. Един от мониторите отляво на Лорна оживя. - Всички геометрични фигури могат да се дефинират от един-единствен алгоритъм или математическо уравнение. Ето една съвсем проста фигура.
Беше си най-обикновен триъгълник.
Малик отново чукна клавиатурата.
- Но ако накарате компютъра да я умножи няколко пъти, като долепя фигурите една за друга, ще получим това.
На екрана няколко еднакви триъгълника, разположени под различни ъгли и в различни равнини, вече образуваха сложен многоъгълник. Лорна сви рамене. Не беше особено впечатлена.
- Зная - призна Малик. - Няма много за гледане, но да оставим компютъра да вземе същия този триъгълник и да го повтори сто хиляди пъти. Може да намалява едни, да увеличава други, да променя наклона, но в общи линии да повтаря един и същи триъгълник отново и отново. Ето какво ще получите.
Очите на Лорна се разшириха.
- Получава се планинска верига.
- Именно. Пейзаж, съставен от милиони повтаряния на една и съща форма. В този случай, на триъгълници. Точно по този начин съвременните компютри генерират толкова подробни изображения във филми и игри. Просто безкрайно повтаряне на един и същи основен алгоритъм или фрактал за получаване на по-сложна форма.
- Но какво общо има всичко това с...
Малик я прекъсна.
- Този феномен не се наблюдава само в планините и бреговите очертания. Той може да се открие и в живата природа. Например вземете едно дърво. Ако погледнете разклоненията му, ще откриете, че то е само повтаряне на една и съща основна схема, уникална за конкретния вид.
На екрана се появи проста форма - линия с две разклонения, образуващи буквата Y. След това от нея започнаха да се разклоняват все повече и повече подобни форми, докато не се получи истинско дърво.
- Същата тази фрактална основа може да се открие навсякъде в природата. От галактиките до най- малката снежинка, от океанските течения до формата на облаците в небето. Фракталите са навсякъде около нас и в нас.
- В нас?
- Телата ни са изградени от фрактали. Те могат да се открият в кръвоносните съдове, в алвеолите в белите ни дробове, във формата на бъбреците ни, дори в разклоняването на дендритите в мозъка. Но това далеч не е всичко. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете, че тях ги има дори в начина, по който функционират телата ни. Доказано е, че фракталите определят движението ни, сърдечния ни ритъм, дишането ни. Днес учените използват науката за фракталите, за да разкрият мозъчната функция, като изучават фракталните модели в електроенцефалограмите ни. И постигат успех.