Явно забеляза учудването й и се усмихна.
- Точно така. Някои невробиолози дори смятат, че еволюцията на разума се е развила от фрактали. Разумът е резултат от повтаряне на една и съща по-малка константа. С други думи, би трябвало да има някакъв фундаментален фрактал на разума, първично семе, което е дало началото му. Също като разклоняващото се дърво, което ви показах. Представяте ли си какво би било, ако можехме да овладеем този фрактал, да се научим да контролираме силата му?
Лорна отново си помисли за животните в траулера и странната им интелигентност.
- Значи експериментирате върху това? Търсите въпросния фрактал?
- Точно така. И сме близо до голямото откритие.
Лорна долови страстта в гласа му.
Преди Малик да успее да продължи, някой почука на вратата и влезе лаборантът, който и бе взел пробите. Приличаше на насекомо с дългите си ръце и крака, имаше оредяваща коса и лицето му изглеждаше смачкано под високото чело.
Появата му я изпълни с ненавист, а също и със страх.
„Нима вече са приключили с тестовете?“
- Какво има, Едуард?
- Доктор Малик, исках да ви уведомя, че приключих с прегледа на субекта. - Мъничките му очи се стрелнаха към нея, после се отместиха. - На кръвта и на костния мозък. Не открих данни за замърсяване.
- Много добре. Кога ще са готови резултатите за нивата на хормоните?
- След половин час.
- Благодаря.
Мъжът се поклони и излезе.
Малик сплете пръсти върху бюрото.
- Добра новина. Не би трябвало да има причина яйцеклетките ви да не са идеални за следващата фаза от експериментите ни.
Лорна се опита да избяга от темата и зададе въпроса, който я измъчваше след доклада на лаборанта.
- За какво замърсяване в кръвта ми ставаше въпрос?
- А, да. Ами, предвид контакта ви с опитните образци, трябваше да проверим дали не сте се заразили с един неприятен белтък, произвеждан от тях и пренасян от кръвта. Боя се, че е страничен ефект от промените. Все още не го разбираме напълно. Самовъзпроизвеждащ се протеин, който се произвежда в кръвта им, но е токсичен за нас.
- Токсичен?
- Точно така. Изглежда съвсем нормален за променените ни образци, но когато се предаде на други организми, предизвиква подобни на грип симптоми. Разпространява се в кръвта като горски пожар и прониква в мозъка. Там превъзбужда невроните до краен предел. Отначало тази възбуда води до изумително, но временно изостряне на сетивата. Наистина невероятно, между другото. По-добро зрение, обоняние, вкус, допир. Отначало започнахме да търсим начин да използваме този ефект, за да подобрим показателите на войниците. На в крайна сметка се наложи да се откажем.
- Защо?
Малик сви рамене.
- За съжаление, превъзбудата на невроните бързо изтощава мозъка на субекта. Няма начин това да се избегне или излекува. Всеки инфектиран умираше в рамките на четиридесет и осем часа след приемането на протеина.
43.
Главата на Джак пулсираше в такт с бумтенето на перките на хеликоптера. Слънчевите зайчета, играещи по вълничките на Мексиканския залив, само влошаваха положението. Дори слънчевите очила не успяваха да притъпят пронизващата ярка светлина.
Джак - седеше до пилота - затвори очи. Гадеше му се. Обикновено не страдаше от световъртеж или въздушна болест, но сега стомахът му сякаш повтаряше всяко спускане и повдигане на машината. Притисна потните си длани в коленете си и преглътна надигналата се в гърлото му жлъчка.
- Почти стигнахме - съобщи пилотът в слушалките.
Джак отвори очи и видя нефтената платформа. Приличаше на ръждив черен динозавър, мъчещ се да се измъкне от пълна с катран яма. Площадката за кацане беше очертана като мишена. Работниците долу щъкаха като мравки.
Братът на Лорна пъхна глава между пилота и Джак и се загледа надолу. Джак се извъртя към него. Хлапето делеше задните седалки с Ранди и двама от хората на Джак - Мак Хигинс и Брус Ким.
Мак приличаше на марката камиони със същото име - беше едър, с бръсната глава и изпъкнало чело, приличащо на капака на двигателя. В момента дъвчеше угасена угарка от пура и изучаваше платформата.
Партньорът ме бе жилав мъж от корейски произход с права черна коса, която скриваше тъмните му очи. С мургавата си кожа и момчешки вид приличаше на по-малък брат на Брус Лий - и беше не по-лош боец от него.
Джак ги беше подбрал лично и бе оставил помощник-командира си Скот Нестър да покрива задниците им в Ню Орлиънс. Освен това Скот трябваше да го държи в течение за евентуална официална реакция от страна на Пакстън. Но като се изключи това, бяха оставени сами на себе си.