- След като се установихме в зоопарка „Одюбон“, двамата със Зои имахме възможност да се заемем с резултатите. Оказа се, че хромозомата има някои шокиращи характеристики. Нещо, което трябва да знаете.
- Слушам ви. Само че времето ми е ограничено.
- Разбира се, агент Менард. Ще говоря направо по същество. Доколко сте запознат с генетичния код и по-точно с така наречената отпадъчна ДНК?
Джак въздъхна и това му донесе нов рязък пристъп на главоболие.
- Биологията не беше от любимите ми предмети, докторе.
- Няма проблем. Това е едно от основните неща в биологията. Сигурен съм, че вече знаете, че ДНК представлява огромен склад за генетична информация. Човешкият геном е дълъг три милиарда букви. Същественото обаче е, че само много малък процент от ДНК - по-точно три процента - е наистина функциониращата. Останалите деветдесет и седем процента са генетичен боклук, най-общо - багажът, който сме натрупали и пренесли със себе си през хилядолетията.
- Че защо го влачим със себе си?
- Добър въпрос. Неотдавнашните проучвания показват, че не цялата отпадъчна ДНК е чист боклук. Изследователите откриха, че определени части от нея съответстват точно на един стар вирусен код.
Джак си погледна часовника. Не разбираше накъде бие Метойър.
- Има две теории защо носим със себе си генетичния код на древния вирус - продължи Карлтън. - Според единия лагер целта му е да ни защити от нова вирусна атака - или с други думи, това е генетична памет, която просто очаква да се активира отново, ако се появи нужда от нея. Другата група твърди, че това е просто вирус, който е бил погълнат от нашата ДНК през хилядолетията. Иначе казано, багаж на еволюцията. Аз лично смятам, че може би е и двете едновременно. Особено като се има предвид, че тези части от вирусния код могат да се открият в ДНК и на животните, като се започне от най-примитивните къртици и се стигне до нас, хората. Изглежда, че носим в себе си тези идентични късчета информация от някакъв древен източник и по някаква причина ги пазим за в бъдеще.
Джак долови вълнението в гласа на учения.
- Какво общо има това с настоящата ситуация, докторе?
- Да, извинете. Разбъбрих се. Изучавахме генетичния код на чуждата хромозома и на Зои и хрумна блестящата идея да сравни поредицата с различни бази данни, в това число и с проекта „Човешки геном“. За по-малко от час получихме съответствие.
- Какво имате предвид?
- Генетичния код на допълнителната хромозома. Открихме абсолютно същата поредица в отпадъчната ДНК - при това не само в нашата, но и в тази на повечето животни.
- И какво?
- Допълнителната хромозома в опитните образци съвпада с набор стари вирусни кодове, съдържащи се в ДНК на всички животни, в това число и в нашата.
- Добре, но какво означава всичко това?
- Означава, че животинският свят - или най-малко гръбначните - може би са били изложени някога на този допълнителен код. В някакъв момент от еволюционното ни минало. Справили сме се с вируса и той е станал инертна част от генома ни. Само че сега отново се сблъскваме с него. В активна форма.
- Активна?
- Ще ви дам Зои да обясни. Тя разбира по-добре тези неща.
Преди Джак да успее да възрази, телефонът бе предаден от ръка на ръка и се чу нов глас.
- Здрасти, Джак. Съжалявам, че ти досаждаме.
- Как си, Зои?
- Ще се оправя. Просто трябва да се намирам на работа, да бъда полезна.
Джак долови напрежението и сълзите, скрити зад думите и. Това отново събуди болките и страха му за Лорна.
- Кажи ми какво сте научили, Зои.
Гласът й стана по-твърд и тя сякаш изплува от това море от мъка.
- Преди да напуснем ЦИЗВО, съпругът ми изучаваше ДНК пробите и отбелязваше определени сек- вендии от кода, които наричаме генетични маркери. Ясно беше какво подозираше. Маркерите бяха характерни.
- Характерни за какво? - попита Джак.
- Маркерите ясно показват, че чуждата хромозома има вирусен произход.
- Вирусен? Момент. Да не искаш да кажеш, че хромозомата е вирус?
- Така смятаме. Повечето вируси атакуват клетъчното ядро и проникват по един или друг начин в ДНК на приемника. Именно това е причината в отпадъчната ДНК да има толкова много части от вирусни кодове. Само че този вирус не само отвлича ДНК на приемника, а се превръща в негова хромозома.
Джак отново го побиха ледени тръпки. Започна да се досеща защо се е обадил Карлтън.
- Предположихме, че някой е променил генома на тези животни, като е взел чужд генетичен материал и изкуствено го е внесъл в тях - продължи Зои.
- По същия начин, по който можем да вкараме светещия геном на медуза в яйцеклетката на мишка и да получим светещи мишки. Оказа се обаче, че предположението ни е прибързано. След излизането на резултатите стана ясно, че може би животните просто са били изложени на вируса, били са заразени от него. След това са предали генетичния код на потомството си, което се е родило с тези странни промени.