— Ще опитам да го обърна — каза възрастният мъж.
Сет влезе в бокса, за да сподели драмата с Кортни и Джон. Трябваше да ги подкрепи поне духом. Наблюдаваше Кортни, докато тя, коленичила до главата на кобилата, се опитваше да я успокои. Непрекъснато галеше животното по врата и тихо му говореше, за да стои мирно. Сет знаеше, че Кортни ужасно се страхува да не изгуби и кобилата, и жребчето.
— Вкарах крака му обратно, но не мога да обърна жребчето — въздъхна Джон.
Въпреки студа от лицето му се стичаше пот. Изглеждаше пребледнял от умора, изтощен.
— Няма смисъл, мис Кортни. Кобилата напъва толкова силно, че не мога да обърна кончето.
— Дай да опитам — предложи Кортни, но Джон поклати глава отрицателно.
— Отместете се — нареди Сет и изведнъж коленичи до кобилата без сако и с навити ръкави на ризата. Ръцете му внимателно проникнаха в кобилата и той прибра крака на кончето, който се бе показал отново. Натискът беше ужасен. Струваше му се, че ръката му се чупи. Когато мускулите на матката се отпуснаха след поредната контракция, Сет хвана жребчето и го обърна донякъде. Пое си въздух и го обърна още малко, преди поредната контракция да демобилизира и двамата.
Лицето на Сет почервеня от напрежение. Докато се бореше да извади жребчето с главата напред, осъзна, че не бе правил нищо подобно от години. Най-сетне, при поредното отпускане на мускулите, той успя да обърне кончето в правилно положение. Със следващата контракция то излезе от утробата на майката.
— Отново жребче — възкликна Джон. — И е дори по-хубаво от първото.
Започна да трие новороденото със сух парцал. Кортни бе приковала поглед върху Сет, в очите й се четеше изненада и гордост.
— Каза ми, че не разбираш нищо от кобили.
— Не знам как да ги избирам — въздъхна Сет, дишането му още бе неравномерно, — но съм се научил да израждам във фермата. Мисля, че това никога не се забравя. — Той изми ръцете си в кофата с вода и ги избърса с един от многото парцали.
— Не е толкова просто — вметна Джон. — Ти имаш усещане за нещата и силни ръце.
— Мисля, че дължа това жребче на теб — каза Кортни.
Сет пусна ръкавите на ризата, вдигна сакото си и го облече.
— Считай, че частично съм ти се отплатил за шампиона, който ще роди Ниджински.
Сет се взря в очите на Кортни, но тя явно се бе отдръпнала от него. Спомни си мига на интимност, докато седяха в сламата. Дали само си бе въобразил копнежа в погледа й? Дали го беше видял само защото му се искаше да го има?
— Струва ми се, че имам още два шампиона — каза тя. — Те ще бъдат по на две години, когато Гас стане на четири. Няма да се наложи да се надбягват с него. А когато те спрат да се състезават, дори ще ми трябват още кобили.
— Слез на земята — сепна я Сет с нотка на раздразнение в гласа си. — Остави жребчетата поне да пораснат, преди да ги пращаш на пистата в Чърчил Лейнс.
Сет не виждаше смисъл да остава повече. Кортни бленуваше за бъдещето си с конете и в мечтите й нямаше място за него. Никога не бе имало.
— Знам, само едното от тях би могло да спечели дербито.
— В такъв случай се учудвам, че още не си записала другото за участие в английското дерби. — Може би тя щеше да последва жребчето в Европа и Сет ще се избави от агонията да я има толкова близо до себе си и да не може да я спечели.
— Не искам да бъдат далеч от мен.
— Наистина ли всичко, което правиш, и всеки, когото познаваш, през целия ти живот ще бъдат измествани от тези проклети коне? — повиши глас Сет. Гневът го бе изкарал извън контрол.
Изражението на Кортни му подсказа, че това избухване я бе шокирало. На другия ден Сет може би щеше да признае, че тя има право, но в момента му се искаше да я хване и да избие от главата й всяка мисъл, свързана с Айдъл ауър или с конете, завинаги. Може би нямаше да го е грижа за утрешния ден, ако можеше поне за една нощ, за един час дори, да бъде единственото нещо в живота й. Но това бе невъзможно, поне докато Кортни възстанови фермата, а Сет не беше сигурен, че ще успее да чака толкова дълго.
— Май идвам тъкмо за горещия шоколад — провикна се Тед, влизайки в конюшнята. Неговата бодрост разреди напрегнатостта на момента.
— Скоро ще стане готов — каза Кортни и мина покрай мъжете, отправяйки последен въпросителен поглед към Сет. — Можете да се качите след пет минути.
— Аз по-добре да си тръгвам — промърмори Сет.
— Не — отряза Кортни. — Ако не беше ти, нямаше да има какво да празнуваме. — Тя потъна в тъмнината на нощта.
— Сет обърна жребчето на Доли — обясни Джон.
— Кобилата добре ли е? — попита Тед.