— Но ти плачеше, защото търсеше помощ. — Беше грешка. Бе казал прекалено много. Сет почувства, че Кортни започва да се отдалечава от него.
— Е, вече съм по-добре. Не мисля, че ще се разплача отново, всъщност дори не знам защо го направих.
— Може би защото си самотна. Или защото не искаш да бъде така — промълви Сет.
— Може би, но човек не бива да се доверява на хората. Всеки иска само да те използва. Защо тогава приемаш безрезервно всяка дума на дядо ти?
— Може и да не ме е обичал, колкото аз него, но ме обичаше поне малко.
Задавеното й хълцане започна толкова внезапно, че изненада и двамата, а Кортни се обърна и се затича към къщата. Учителят по физическо от гимназията би се гордял със спринтирането на Сет, който се втурна след нея. Догони Кортни, хвана я за раменете и я обърна към себе си.
— Не исках да кажа това за дядо ти. Просто се нервирах, когато обяви, че всеки иска нещо от теб.
— Аз също не мислех каквото казах, но така или иначе, то е вярно.
— Какво искам аз от теб? — запита Сет гневно.
— Не знам. Мислех, че искаш Гас или фермата. Веднъж дори си помислих, че искаш мен, но не съм сигурна. Изобщо не те разбирам.
Сет почти чуваше как Марша му крещи, че сега не е време да се предава, но той беше само човек и не издържаше повече. Грабна Кортни в ръцете си и покри цялото й лице с целувки.
— Това помага ли ти да ме разбереш по-добре?
— Не съм сигурна — призна Кортни, все още твърде запъхтяна, за да говори, — но знам, че това ми харесва повече, отколкото когато ми водиш треньори да наблюдават Гас.
— Има ли нещо, което да съм направил и ти да си харесала?
Кортни го изгледа шеговито и каза:
— Продължавай с това, което правеше преди малко, и ще си помисля.
— Кавгаджийка — засмя се Сет и я целуна безмилостно. — Заслужаваш да те метна през рамо и да избягам с теб.
— Няма да ми хареса — каза Кортни, докато внимателно се измъкваше от прегръдките му и тръгна към конюшнята, — дори е по-лошо от това, че ми довлече Франк Слотър.
— Той сам се довлече. Двамата с Клей говорехме за Гас и аз споменах, че ще мина да те видя. Франк явно бе впечатлен от това, което чу. Каза, че е в същата посока и поиска да дойде с мен. Фермата не е моя, не бих могъл да му забраня да я посети.
— Това трябва да е единственият път, когато си решил да ме навестиш, без някаква особена причина.
— Всъщност имам причина. Искам да ти предложа нещо. — За части от секундата на Сет му се стори, че Кортни е разочарована.
— Май се превръщаш в Дядо Коледа. Какво носиш този път в торбата си?
— Приличаме си поне по конструкция — избъбра Сет с надеждата да възвърне настроението й.
— Дядо Коледа е бил нисък и пълничък, а това описание едва ли съответства на мъж, който е три метра висок и раменете му не могат да минат дори през двойна врата. Освен това коремът ти е плосък.
— Това за плоския корем май е единственото хубаво нещо, което някога си казвала за мен. Освен това съм само два и петдесет и шест и никога не съм оставал заклещен във врата.
Стигнаха да конюшнята и Кортни започна да разседлава Гас, за да може да си почине след тренировката. Имаше много работници, които биха могли да й помогнат, но тя винаги се грижеше сама за Гас. Сет реши, че е по-добре да й съобщи новините си сега, докато вниманието й е погълнато от коня, защото не беше сигурен дали тя няма да се ядоса.
— Открих два свободни сезона на Необуздания.
Все едно беше хвърлил бомба. Както беше коленичила до Гас, проверявайки как се развиват краката му, Кортни рязко подскочи и загуби равновесие. Но падна на сигурно място — право в ръцете на Сет.
— Нали знаеш, че не мога да си го позволя — възкликна тя, едновременно с надежда и разочарование в гласа. — Вече няколко месеца, всеки ден опитвам да склоня Тед. Той все още е на мнение, че не мога да дам и пени повече от петдесет хиляди.
— Те са без такса.
— Без такса! Ти да не си магьосник? — Лицето й изведнъж посърна. — Сигурно има някаква уловка, нали?
— Чудех се дали да ти кажа, но ти трябва да си решиш, не аз. Няма да плащаш такса, ако се съгласиш да станете съсобственици на жребчетата. Първоначално притежателят на Необуздания искаше да му дадеш едно от кончетата, но аз го убедих, че имате по-голям интерес да бъдете съсобственици.
Кортни не отговори веднага и Сет разбра, че търси най-подходящите думи, за да не го нарани. Нямаше нужда да се притеснява. Той изобщо не очакваше да приеме предложението му, не и след дългата борба, която водиха, за да не продаде конете си. Но въпреки това Сет се чувстваше като победител. Никога досега не се бе опитвала да щади чувствата му. Явно й пукаше за него повече, отколкото самата тя предполагаше.