— Няма нищо за разказване.
— Трябва да има нещо.
— Този следобед ти разказах пикантните епизоди — Промърмори Кортни кисело. — Наистина няма нищо друго. Живея с дядо ми от четиригодишна. Винаги съм знаела, че един ден Айдъл ауър ще бъде моя, така че посветих целия си живот на изучаване на конете и тънкостите в управлението на фермата.
— Никакви гаджета, никакви срещи, никакви пътувания до Париж за покупки?
— Нямах време за момчета, отказвах всички предложения за излизане и какво бих могла да правя с дрехи от Париж? На Гас не би му пукало, дори ако се появя гола.
— Но на всеки друг щеше.
— Знаеш какво имам предвид — прекъсна го рязко Кортни. — Никога не съм мечтала за хубави дрехи.
— Тогава откъде взе роклята, която носеше онази вечер, а и днешния си тоалет? Предполагам, че не би могла да си поръчаш подобни дрехи по каталог.
— Понякога си купувам по нещо — смотолеви Кортни, стана от масата и занесе чинията си в кухнята. Сет я последва с неговата. — Всъщност Марша ме мъкне да пазарувам. Убеди ме, че никога няма да привлека никой мъж, ако нося само дънки.
— Но мен ме впечатли, а в продължение на месеци не те бях виждал в нищо друго, освен в дънки.
Дъхът й секна. Какво искаше да каже? Това прозвуча по-различно от думите на приятел, който се опитва да помогне, сякаш искаше да направи нещо повече от това да й даде целувка за утеха.
— Нямах предвид по този начин — каза Кортни, опитвайки да забави пулса си, за да може да мисли. Сложи чиниите в миялната машина и реши, че единственият начин да спечели време, е да направи кафе. За нещастие кафеварката бе пълна и всичко, което трябваше да стори, бе да я включи.
— Но аз имах предвид точно това.
Кортни не искаше да поглежда лицето на Сет, но не можа да се сдържи. В гласа му звучеше покана, която не би могла да откаже. Обърна се и се взря в очите му. Вече не се съмняваше в неговите думи. В погледа на Сет се четяха топлина и желание и на Кортни й бе все едно кое от двете ще вземе връх. Очите бяха прозорец към сърцето му, а това, което виждаше в тях, бе неустоимо.
— Не би могъл да се научиш да ме харесваш толкова бързо.
— Харесах те още първия път, когато те видях. А сега вече съм луд по теб.
— Мислиш, че… — Нито един от двамата не беше в състояние да мисли. Кортни не можеше да каже цяло изречение, без да се запъне.
— Не ми даде шанса да проверя дали идеята на Марша върши работа, но ако пазарувах, щях да платя в брой за вероятността да те видя по магазините и да изхвърля разписката.
— Защо би ме х-харесал толкова? — Трудно й беше дори да произнесе думата.
— По много причини — каза Сет, измъкна чашките за кафе от ръцете на Кортни и я привлече към себе си. — Ти си упорита и твърдоглава…
— Това не са причини.
— И бягаш от нещо, което те плаши безумно. Това събужда инстинкта на защитник у мен. На мъжа му харесва да закриля жена си.
Жена си! Никога преди не я бяха наричали така. Не беше сигурна, че това й харесва, но не звучеше лошо.
— После идват очевидните причини. Не споделям антипатията на Марша към дънките. Побъркват ме, когато са върху теб. Сънувам начина, по който гърдите ти изпъват блузите, а бедрата ти — дънките. Харесва ми как вдигаш нослето си, когато си на път да избягаш от мен…
— Аз никога…
— Поне веднъж седмично. Харесвам очите ти, когато са сини, но още повече, когато започват да стават зелени.
— Очите ми са кафяви. Не могат да станат зелени!
— В момента са зелени. Започнаха да променят цвета си в момента, в който те взех в ръцете си. Харесвам и косата ти. Никога не съм виждал точно такъв цвят. Червена е, но има толкова черни кичури, че в същото време не е червена. Мисля, че най-много харесвам устните ти, особено когато ги целувам.
След това Сет я целуна продължително. Звуците, идващи откъм кафеварката, заплашваха да прекъснат демонстрацията му. Но като съобразителен мъж, той пренесе Кортни, за да може да натисне бутона и да ликвидира заплахата.
Кортни се притискаше към Сет и температурата й се покачваше. Той обхвана долната й устна със зъби и леко я захапа. Сподавеният стон на Кортни увеличи нетърпението му. Отново покри устните й със своите, езикът му мина през тях и срещна нейния. Целувката на Кортни бе нежна, изкушаваща. Докоснала езика на Сет, тя искаше да опита и вкуса на устата му. Прегръдката му стана толкова силна, че Кортни бе изложена на опасност от смачкване.
С едната си ръка я притискаше към себе си, докато Кортни почувства напрежението в слабините му. Едва осъзнала това, тя усети как другата ръка на Сет се плъзга нагоре и достига гърдите й. Чувствителни до болка, те изпращаха опасни послания до всеки неин нерв. Кортни усещаше, че цялото й тяло е готово за Сет.