— Разбрах какво е мнението ти по въпроса, но не мисля, че трябва да бъдеш толкова крайна.
— Напротив, трябва! Нещо повече, ако бях сигурна, че Джералд ще ме пусне да замина, щях да долетя при теб още тази вечер. Засега се надявам, че и сама ще успееш да намериш начин да оправиш положението.
— Никога не съм разбирала нещата толкова добре, колкото теб, но мисля, че сега вече съм по-наясно със себе си.
— Ужасно добре знаеш, че не си и може би никога няма да бъдеш — каза Марша с възмущение. — Имаш си достатъчно неприятности и достатъчно задължения, за да се правиш на кръстоносец и да се бориш с тях съвсем сама. Аз те разбирам, Сет те разбира, половин Кентъки те разбира, но самата ти — не.
— Мисля, че вече си намерих ориентир — каза Кортни и се усмихна самодоволно. — Вероятно, ако се помъча както трябва, ще успея да измисля следващия ход.
— Вече ти го казах. Тичай да молиш Сет за прошка.
— Не мисля, че ще направя точно това, но ще го имам предвид.
— Ужас — възкликна Марша. — Имам силни болки в корема. Не знам дали това дете смята да се ражда по-рано, или получих проблем с храносмилането, докато те слушах да говориш като най-голямата глупачка в историята на света.
— Легни по гръб. Сигурна съм, че ще ти мине пет минути след като затвориш телефона.
— Не, няма — увери я Марша. — Поне още час няма да мога да преодолея желанието да ти зашлевя плесница, задето си играеш и губиш най-добрия мъж, който би могла да намериш.
— Поздрави Джералд и ми се обади веднага щом се роди бебето.
Сет видя Кортни, когато изкарваше Гас за сутрешна тренировка. Тя отново го избягваше, но, както изглежда, нямаше нищо против срещата.
— Доста е заякнал — отбеляза Сет. — Кога смяташ да започва?
Кортни се зарадва, че Сет заговори за Гас. След това, което се случи между тях, тя не знаеше как да започнат отново. Знаеше, че й се иска той да я харесва, но се страхуваше от нов разговор за любов. Темата за жребеца беше безопасна и Кортни изпита облекчение.
— Първо трябва да намеря треньор — каза тя. — Знаеш ли нещо за Бари Пресдън?
— Разбира се. Той е доста млад, но има добра репутация. Как го откри?
— Няколко сутрини подред ходих до Кийнланд и наблюдавах тренировките на конете. Неговите ми харесаха най-много.
— Не би могла да направиш по-добър избор. Питала ли си някого за съвет?
— Не, но ако бях го направила, щях да попитам теб.
Трябваше му малко време да осмисли казаното. Имаше нещо ново в отношението й и той не би искал да направи погрешна стъпка.
— Ще приемеш ли един съвет от мен като приятел?
Кортни погледна към земята.
— Ще го схващам по този начин.
Е, не можеш да имаш всичко, каза си Сет.
— Радвам се, че ми се доверяваш достатъчно и че ми каза за баща ти. — Тя продължи да гледа към земята. — Знам, че още те боли, но ще ти олекне, ако споделиш чувствата си с някого. Ти ми спомена за болката, но не я сподели с мен, все още продължаваш да я понасяш сама.
— Знам.
Дългата тишина го убеди, че Кортни няма да приеме съвета му.
— Май смяташ да продължиш да я държиш в себе си.
— Да, още известно време.
— Защо?
— Боли ме прекалено много, когато говоря за това.
Кортни вдигна очи към Сет и той бе шокиран от сълзите в тях. Макар и да бе плакала веднъж на гърдите му, Сет възприемаше Кортни като жена със силен дух. Не знаеше как да тълкува насълзените й очи, но бе щастлив да види дори тази миниатюрна пролука в бронята на Кортни.
— Ще продължиш да се мъчиш, докато не изкараш болката от себе си и не се изправиш лице в лице с нея.
— Знам, но не мога да го направя наведнъж, трябва да сторя това стъпка по стъпка.
Те стигнаха до частната тренировъчна писта и за изненада на Сет Бари Престън очакваше Кортни. Проклятие, тя тъкмо бе започнала да разкрива себе си.
Нямаше никаква надежда точно сега да я накара отново да говори с него. Тя и Бари Престън се впуснаха в дискусия за Гас, а Сет не се самозалъгваше, че мястото му е преди коня. Стигна до извода, че Кортни го обича, но на фона на фермата, Гас, силното чувство за вина и болка, което носеше по двадесет и четири часа в денонощието, той нямаше шанс да получи по-голямата част от вниманието й. Сет пренебрегваше своята работа заради Кортни, а тя използваше нейната като щит срещу него.
По дяволите! Чувстваше се като състезател по бягане с препятствия, чиято писта никога не свършва. Независимо през колко препятствия успяваше да премине, винаги имаше още едно.
— Имам среща, която не мога да пропусна — каза той, прекъсвайки разговора им за това дали костите на Гас са достатъчно твърди, за да издържат тренировките. — Ще те посетя отново при първа възможност.