Кортни кимна и Сет побърза да си тръгне, преди да й е казал нещо грубо.
Тя го проследи и докато вървеше през ливадата, я обхвана силно чувство на самотност и тъга. За момент й се прииска да тръгне след Сет, но настоятелният глас на Бари отново изискваше внимание.
— Съжалявам, не можах да чуя какво казахте — рече тя и отдели погледа си от отдалечаващата се фигура на Сет.
9.
Кортни стоеше пред хладилника и се чудеше какво да си приготви за вечеря. Не й се ядеше нищо от това, което имаше, но трябваше да хапне нещо. И така, тя стоеше там, чувстваше се като глупачка и се чудеше защо в последните дни й е толкова трудно да се съсредоточи дори върху най-простите неща.
Разбира се, знаеше, че това е заслуга на Сет. Преди да се появи с лъскавия си ягуар, никога не бе имала подобни трудности. Сега се държеше като безхарактерно нищожество и се двоумеше за всяко свое действие. Цяло чудо бе, че успя да се облече сутринта. Последния път, когато ходи на парти, й бе необходим почти цял час, за да избере какво червило да си сложи, и причината, разбира се, не беше мистър Ханкок. Кортни не му обърна никакво внимание цяла вечер.
Като се изключат няколко кратки посещения, бе виждала Сет само три пъти през последните два месеца. Веднъж я бе поканил на вечеря с един от клиентите си. Другите два пъти я беше водил на партита, свързани с търговете в Кийнланд. Излизанията бяха страхотни, но Кортни усещаше напрежението между нея и Сет. Знаеше, че грешката е нейна, но колкото по-дълго Сет се държеше на разстояние, толкова повече тя се чудеше дали не бе направила от мухата слон. Нима не беше възможно когато Сет каза, че я обича, да не е имал предвид истинския смисъл на думата, онзи смисъл, който предполага ангажименти, пълно себеотдаване, размяна на сърца, силно чувство, което оставя безкрайна болка, ако бъде разрушено?
Много хора не схващаха любовта като толкова сериозно обвързване и бе съвсем възможно Сет да е един от тях. Кортни се подразни, усетила как сърцето й ускорява ритъма си при мисълта, че може да има начин да се наслаждават един на друг, без да се нараняват взаимно. Една умна жена би трябвало да знае кога да си тръгне.
Кортни не осъзнаваше колко е самотна, преди да се появи Сет. Марша се омъжи в период, когато тя беше прекалено заета да се измъква от дългове, и съответно не се почувства изолирана. Може би нямаше да го съзнава и сега, ако Сет не я бе накарал да спре да забелязва само Гас и фермата. Кортни не бе съвсем сигурна дали се радва, че са й отворили очите. Преди наистина бе самотна, но поне животът й бе подреден и Кортни винаги знаеше какво иска.
Би могла да продължава и сама, но й харесваше целият персонал отново да е на работа. А и Тед беше доста по-щастлив. От Коледа насам фермата печелеше достатъчно, за да покрият разходите си. Трябваше само да намери пари, за да плати за оплождането на кобилите. Никога не би се съгласила на съсобственост за жребчетата, но се трогна, че Сет си е създавал главоболия да уреди такъв вариант, нищо че не й харесваше.
Най-сетне се спря на салата от риба тон. Беше й омръзнала, но Кортни чувстваше прекалено силен глад, за да се бави с нещо друго.
Започна да харесва опитите му да се грижи за нея. Не се нуждаеше от помощта му, нито пък искаше Сет да мисли, че е зависима от него, но беше приятно да я поглезят. Никой не го беше правил от дълго време. Да си жена се оказа приятно преимущество.
Тя се усмихна. Марша би дала мило и драго да чуе, че Кортни казва това. Би дала още повече, ако можеше да измъкне от приятелката си признанието, че обожава целувките на Сет. Всъщност Кортни се разочарова, когато той не прие поканата й да влезе след последната им среща. Изпрати я до вратата с голямо желание, целува я докато краката й омекнаха и тя трябваше да се облегне на стената, за да не падне, но отказа да се качи в къщата. Не бе влизал в дома й от онази ужасна нощ, когато Кортни почти го изгони. Знаеше, че сама си е виновна.
Мислите й, както и приготовлението на салата бяха прекъснати от настоятелния звук на звънеца на външната врата.
Тя се изненада.
Никога не бе имала много приятели, особено такива, които правят ненадейни посещения. Докато вървеше към вратата, си повтаряше какво трябва да каже, но мисълта й секна, когато през шпионката видя Сет, чието лице изразяваше безумно щастие. С учудваща пъргавина отключи двете ключалки, спря алармената инсталация и отвори вратата.
— Сет, какво…
— Целуни ме и ще ти покажа изненадата си. — Той стоеше на входа с ръце зад гърба, а устните му бяха извити в очакване на целувката й.