— Не целувам никого пред външната врата.
— Добре, ще вляза. — Той прекрачи прага. — А сега ме целуни.
— Сигурно се шегуваш.
— Целуни ме или ще се намеся във всичките ти дългове.
— Няма да посмееш.
— Клей е най-добрият ми приятел. Бих направил всичко за една твоя целувка.
— Добре, но… — Тя се приближи и колебливо го целуна по бузата.
— Красива скръндза — изсумтя той. — Но въпреки това ще ти дам изненадата. — Извади ръце иззад гърба си и Кортни изпищя.
Във всяка държеше по един огромен, жив, извиващ се омар.
— Вечерята — каза Сет, докато вървеше след нея към кухнята. — Трябва ми най-голямата ти тенджера и много вряща вода.
— Ами ако не си бях вкъщи? — попита Кортни, докато бързаше, за да не я изпревари.
— Винаги си си вкъщи.
— Добре де, ами ако не бях?
— Щях да оставя незабравимите им тела на стълбите за Хамлет — каза Сет и пусна раците в мивката. Извади формата за лед от камерата и изсипа половината от съдържанието й върху тях. — Само не ми казвай, че не обичаш омари.
— Обичам — засмя се Кортни. — Много повече от риба тон.
— Това ли щеше да вечеряш?
— Да.
И двамата се засмяха.
— О, почти бях забравил. — Той излезе от кухнята. След по-малко от минута се върна с огромна чанта с покупки. — Гарнитурата — обяви кратко и започна да вади франзели, продукти за салата, вино, десерт и накрая две огромни, червени, лъскави ябълки.
— Да не би да си чел Омар Хаям наскоро?
Сет изглеждаше озадачен за момент.
— Аха — измърмори той, получил просветление. — Филия хляб, чаша вино и ябълка за учителя.
— Нещо такова.
— Омар е умен мъж. Би трябвало по-рано да се вслушам в думите му.
— Никога не се отказваш.
— Хората казват, че постоянството помага.
— Ако случаят е такъв, не се съмнявам, че ще спечелиш Търговец на годината или каквато награда дават, за да оправдаят това, че се бъркате в живота на хората. Не съм виждала човек с по-силна непоколебимост от твоята.
— Аз съм.
— Кой е той?
— Ти.
Нямаше нужда да й обяснява какво има предвид с това. Тя се зае със салатата, докато Сет подсоляваше водата на вкус и чакаше да заври.
— Мислех, че си се отказал от мен — каза тя, без да го поглежда, но чувстваше неговите очи върху себе си.
— Казах ти, че ще работя по осемнадесет часа на ден до края на лятото.
— Въпреки това трябва да ядеш.
— Виж, Кортни, последния път, когато бях тук, ти почти ме изхвърли от къщата. Според мен всичко, което каза, беше абсолютна глупост, но ти си имаш право на мнение, дори ако се закълна дузина пъти, че ще успея да го променя. Исках да ти дам време да размислиш. Прекалено дълго ли чаках?
— Не исках да прозвуча така, сякаш съм броила дните.
— А така ли беше? — Той я взе в прегръдките си и повдигна брадичката й, за да не може да избегне погледа му. — Брои ли ги наистина? — повтори Сет.
— Не точно — излезе от положението Кортни. — Но знам, че бяха ужасно много.
— Можеше да ми го кажеш — каза Сет и я целуна страстно.
— Не бях сигурна, че би ме приел отново, не и след начина, по който се отнесох с теб — отговори тя, когато успя да си поеме дъх.
— Това е твоят шанс да оправиш нещата — въздъхна Сет и отново я целуна.
Кортни би искала да остане в ръцете му, но водата завря, а единият от раците заплашваше да изскочи от мивката. Тя потръпна при мисълта за една от огромните шипки в близост до глезените й. Всъщност почувства облекчение, когато Сет я пусна, за да хвърли раците в тенджерата.
— Ще довърша салатата, ако приготвиш масата — предложи Сет. — Имаш само петнадесет минути.
За своите петнадесет минути Кортни успя да направи повече, а не само да подреди масата. Сложи виното в съд с лед, извади чинии за салатата и десерта, запали свещи и се преоблече в копринена риза и фина вълнена пола, която подчертаваше елегантното й атлетично тяло.
— Чесновият хляб е в микровълновата — подсказа Сет щом приключи с раците. Когато Кортни се обърна, той стоеше точно зад нейния стол. — Виждам, че не си забравила нищо — констатира той, забелязвайки салфетките.
— За всеки случай. Омарите трябва да се ядат навън, на маса за пикник.
Вечерята протече доста унило. Разговорът потръгна лесно и не прекъсваше, но мислите на Кортни не бяха съсредоточени нито върху него, нито върху храната. По-силно от всякога тя усещаше физическото присъствие на Сет. Беше признала атрактивността му още първия път, когато се наслади на неговите целувки и прегръдки, но никога досега тялото й не бе треперило от подобна възбуда.