Въпреки цялата й предпазливост Кортни бе заловена отново. И въпреки че се опитваше да ги задържи, сълзите бликнаха от очите й. Прехапа треперещата си устна със зъби. Не й беше за пръв път да плаче пред Сет. Рискуваше да го прогони със сълзите си, но просто не можеше да спре.
— Какво има? — попита Сет разтревожен. — Не съм те наранил, нали?
— Не.
— Беше ти за пръв път, нали?
— Да.
— Защо плачеш тогава?
— Обичам те…
— Какво каза? — попита Сет и рязко се изправи.
— Казах, че те обичам, по дяволите, а не искам да е така…
— Всичко е наред — каза Сет и се засмя доволно. — Аз също те обичам.
— Ти не разбираш — запротестира Кортни, все още през сълзи. — Не искам да обичам когото и да било, нито пък искам някой да обича мен. Толкова се пазих от това. По дяволите, не е честно! Уморих се да бъда наранявана. Не бих могла да го понеса отново.
Сет се стъписа от проклятията й, почти колкото от признанието, че го обича.
— Обичам те, Кортни! Няма да позволя нищо да те нарани.
— Казваш го, но не го мислиш. Те също говореха така, но не го мислеха.
— Кого имаш предвид?
— Родителите ми и дядо. И те говореха така, но са лъгали. — Кортни се разтресе от хлипания, дръпна се от Сет и се омота с одеялото, когато той понечи да я прегърне.
— Държала си това в себе си прекалено дълго — промълви нежно Сет. — Защо не споделиш с мен? Така ще облекчиш болката.
— Нищо не може да заличи двадесет години, през които си знаел, че всички, които би трябвало да те обичат, не го правят — отряза го Кортни, но когато Сет не каза нищо, тя успя да се успокои.
Няколко минути по-късно започна да говори, взряна в огъня, думите идваха от дълбините на сърцето й, където ги бе държала толкова години.
— Майка ми мразеше да стои вкъщи. Спомням си разказите на бавачката за това колко нещастна е била през месеците на бременността. Когато съм навършила четири, ме е поверила на бавачката, за да може да пътува в чужбина с баща ми. Починала е от някаква странна болест, неизвестна на лекарите. Дори не ми позволиха да я видя, докато беше на легло.
— Сигурно са се страхували да не се заразиш — предположи Сет.
— Не се виждах и с баща си. Той нямаше време, както казваше бавачката. Но когато майка ми почина и вече е имал време, той ме продаде на дядо.
— Поне дядо ти те е обичал — вметна Сет, опитвайки да открие някаква любов в живота на Кортни.
— Не, не истински. Повтарях си, че ме обича, но всъщност бях само задължение за него. Никога не ми е казвал, че е пожертвал всичко, което обича истински, заради мен, но аз знаех, че го мисли. Никога не ме е обичал толкова, колкото конете си. Посвещаваше цялото си време, за да си възвърне някогашното величие. Когато разбра, че няма да успее, започна да ме подготвя, за да направя това вместо него. Може и да не си е давал сметка защо ме обучава, но когато ми каза какво съм му струвала, това бе равносилно на искане на гаранция, че ще направя всичко, за да му се отплатя, без значение какво ще ми коства. — Кортни отново избухна в плач, все още странеше от сигурните ръце на Сет. — Може би сега ще ти е по-лесно да разбереш защо не мога да обичам никого.
— Забрави родителите си, дядо ти, дори Гас и фермата и мисли за нас. Аз те обичам, Кортни!
— За колко време? — попита тя, вдигайки обляното си в сълзи лице към него.
— Завинаги.
— Нищо не трае вечно. Кажи ми, колко дълго ще ме обичаш? Може би ще ми бъде по-лесно да го приема, ако знам кога ще приключи.
— Няма да спра да те обичам — повтори Сет. — Не знам за дядо ти и твоите родители, но аз никога няма да те изоставя.
— Всеки иска нещо. Какво искаш ти? — попита Кортни ядосано. — Гас ли?
— Не. Само теб.
— Защо да вярвам, че си по-различен от собственото ми семейство?
— Кортни, спри да си причиняваш това! На тебе ти няма нищо и аз не преследвам никакви задни цели. Опитай да забравиш това, което ти е причинил баща ти. Сигурен съм, че не е било умишлено. Навярно самият той е ужасно нещастен.
— А дядо ми?
— Трябва доста да те е обичал, за да направи това, което е извършил. — Не бе възможно да е пожертвал всичко само от злоба към сина си. — Но независимо колко те е обичал, естествено е да го заболи, когато губи всичко, което е постигнал.
— Трябваше ли да ме кара да чувствам тежестта на това пожертвувание всеки път щом погледнеше към някое от полетата?
— Сигурен съм, че не е било съзнателно. Така или иначе, всичко това е минало и не можеш да го промениш. Мисли за нас.