— Не мога да забравя Гас. Той е най-важното нещо в живота ми.
— Е, сложи ме на мястото ми — изсумтя Сет и започна да събира дрехите си. — Мислех, че можеш да забравиш този кон поне за няколко часа.
— Никога няма да забравя Гас. Той е мой. Аз съм го отгледала. Той и аз трябва да се отплатим на дядо ми.
— Нямам четири крака и родословие, дълго колкото ръката ти, но бих могъл да ти помогна.
— Трябва да направя това сама. Освен това рано или късно всеки ме изоставя. — Трябваше да го отблъсне, за да се справи с това сама. Тонът й вече не беше убеждаващ, а фаталистичен.
— Аз — няма.
— Не мога да разчитам на шанса.
— Защо тогава се люби с мен преди малко? — попита Сет ядосано. — Това обикновен животински инстинкт ли беше, или просто бе любопитна да видиш какво е усещането?
Кортни гледаше в пространството.
— Мисля, че ми дължиш отговор.
— Защото не можах да се спра — промълви тя. — Обичам те…
— Тогава защо… — попита той и коленичи до нея с все още разкопчана риза.
— Мисля, че трябва да има някакъв начин да се обичаме, без да си причиняваме болка. Трябва да има — каза тя и го погледна с мъка в очите. — Защо всичко хубаво трябва да върви с такава ужасна цена?
— Винаги има риск — такъв е животът, — но не всичко причинява болка. Любовта не само наранява, може и да лекува.
— Кога започва да го прави?
— В мига, в който й позволиш.
Гледаха се в мълчание.
— По-добре да си тръгваш. Ще започнат приказки, ако останеш по-дълго. Не мисля, че бих могла да го понеса.
— Добре — кимна той и нежно я целуна. — Но запомни: аз те обичам и нищо не би могло да промени това. Вярваш ли ми?
Тя само го целуна в отговор.
Кортни не помръдна нито когато Сет приключи с обличането, нито когато си тръгна. Не го направи дори когато влезе Хамлет — явно Сет го беше пуснал — и седна до нея, положил главата си върху копринената й блуза. Беше се взряла в миналото си, в онези двадесет години, през които всички й отказваха любовта си и се чудеше дали този път може да бъде различно.
Надяваше се да е така, но се страхуваше, че няма да бъде. Мисълта се бореше със сърцето й, това бе битка между надеждата и страха.
Кортни беше в офиса на Тед и мъдруваше откъде да намери пари, за да се справи с плащането на дълговете и в същото време да намери жребец за кобилите, когато звукът на ягуара на Сет я накара да вдигне глава. Учуди се, когато той изскочи от колата и се затича към офиса. Сет никога не тичаше, това бе част от неговия имидж.
— Имам друга изненада — обяви той, като се появи на вратата, ухилен до уши. Не приличаше на себе си, беше толкова различен от хладния, уравновесен, способен да се контролира Сет.
— Виждам ръцете ти, значи не са раци — смръщи се Кортни.
— Раци? — попита Тед, вдигайки глава.
— Преди няколко дни Сет ми донесе омари за вечеря. — На лицето на Тед се появи изражение, което Кортни не можа да разбере, но бързо отмина и той си намери причина да излезе от офиса. — Ти го изплаши!
— Нищо подобно, просто Тед знае кога имат нужда от него в другия край на фермата.
Кортни не можа да потисне усмивката си.
— Познай каква е изненадата.
— Нямам никаква идея. Подскажи ми.
— Какво искаш повече от всичко на света в момента?
— Сет Камерън, ако си дошъл тук само за да ми пречиш… — започна тя и присви очи при мисълта, която премина през главата й.
— Не, не искам това — промърмори Сет, дразнейки я безмилостно. — За какво се тревожиш от седмици?
— Гас? Фермата? Как да платя дълговете?
Сет клатеше глава при всеки от отговорите.
— За теб? — запита Кортни отчаяно. Сет отново поклати глава. — Предавам се. Какво е?
— Трябва да познаеш.
— Виж, не мога да стоя и да си играя игрички с теб. Някак трябва да намеря парите за данъците, за жребеца за кобилите…
— Това е.
— Какво?
— Това, което каза току-що, бе отговорът на моята загадка.
— Сет, ако не спреш да ме подлудяваш, ще… — Кортни млъкна и се втренчи в Сет. — Кобилите ли имаш предвид?
— Да — отговори Сет с доволна въздишка. — Успях да уредя два сезона на Необуздания! — Кортни не каза нищо, очаквайки следващите условия от сделката, които навярно щеше да отхвърли. — Таксата е същата, няма да делиш жребчетата и няма да плащаш втората половина от сумата, докато кончетата не се родят. Кортни изкрещя и се метна на врата на Сет, сякаш той бе спасителен сал в средата на безбрежно море.
— Това е страхотно — изписка тя, след като го целуна спонтанно… — Дотогава ще съм спечелила дербито. Чакай да кажа на Тед.
— Спри за малко — възпря я Сет, когато тя се опита да се измъкне от ръцете му. — Тази оскъдна целувка ли е всичко, което получавам за благодарност?