По-късно същата вечер телефонът звънна — дълго и настоятелно, въпреки това никой не го вдигна. Позвъня отново късно през нощта, но Кортни бе заспала и не го чу.
10.
Кортни се учуди, когато видя Клей Марчмънт да идва откъм паркинга, учуди се още повече, щом забеляза крачещия зад него Джери Фланъри. Не можеше да го понася, но той бе близък приятел на дядо й и затова Кортни бе вежлива с него.
Беше направил парите си в бизнеса с недвижими имоти, но на около две мили имаше и ферма, в която отглеждаше коне. През годините двамата с дядо й се състезаваха кой ще отгледа по-добър жребец и Клонингер винаги печелеше до последното десетилетие.
— Тук ли е Тед? — попита Клей, като пропусна да я поздрави, както правеше обикновено. Изглеждаше толкова сериозен, че Кортни разбра — нещо не беше наред.
— В офиса си е. Мога ли да ви помогна?
— Много се надявам — промърмори Клей и хвърли поглед на Фланъри, — но искам и Тед да присъства на разговора.
Насочиха се към офиса в мълчание, още едно необичайно обстоятелство. Кортни се опитваше да отгатне причината за неочакваното им посещение.
— Май открихме още от дълговете на дядо ти — започна Клей веднага щом се разположиха в офиса на Тед. — Ще оставя мистър Фланъри да ти съобщи това, което ми каза преди час.
— Съжалявам, че ви създавам притеснения — поде Фланъри и насочи твърдия си преценяващ поглед към Кортни. — Когато дядо ви ме помоли за пари, мислех, че ще мога да му дам заем за неопределено време…
— Но вие имате стабилни финансови резерви — прекъсна го Кортни, тонът й беше циничен.
Фланъри не изглеждаше доволен.
— Нищо подобно, мис Клонингер — каза с усмивка, която дори не се опита да направи да изглежда искрена. — В момента имам възможност да сключа сделка, която е прекалено изгодна, за да я пропусна. Всичките ми пари понастоящем са вложени и затова си помислих за милиона, който ми дължите.
— Един милион долара! — Лицето на Тед стана бяло като чаршаф.
С неимоверни усилия Кортни успя да запази спокойствие, но стомахът й се сви на топка. Нямаше ли най-сетне дълговете на дядо й да свършат? Макар и напоследък фермата да носеше добра печалба, Кортни не бе сигурна, че ще могат да покрият това ново искане.
— Какви са сроковете ви? — попита Кортни студено.
— Не бих искал да ви натоварвам с детайлите, мисля, че ще мога да се разбера с адвоката ви.
— Аз одобрявам всяко решение, касаещо фермата — осведоми го Кортни. Челюстта й се беше сковала и едва произнасяше думите. — Какви са сроковете ви?
— Дядо ви искаше парите веднага и мисля, че, за да му отдам дължимото, трябва да направя същото. — Кортни не вярваше на ушите се. Съдейки по израженията на лицата им, Клей и Тед — също. — Дядо ви не искаше да плаща лихва — смяташе, че проблемът е краткосрочен, затова се споразумяхме да му дам шестстотин хиляди и да ми надплати по двеста хиляди за всяка следваща година, докато ми върне дълга. В случай че не си получа парите до три години, лихвата ставаше двадесет и пет процента.
— Двадесет и пет процента! Излиза, че само лихвата е четвърт милион долара.
— А да не говорим за тридесет и трите процента от първите две години — отбеляза Клей.
— Ако дядо ви беше се издължил още в края на първата година, нямаше да има допълнителни разходи.
Беше невъзможно през следващата година фермата да донесе печалба от един милион двеста и петдесет хиляди, дори ако се смятат приходите от Гас.
— Добре, ще ви платя до края на годината — каза Кортни и се изправи. — Ако това е всичко…
Фланъри не помръдна.
— Всъщност не е — каза той с непоколебима усмивка. — Нуждая се от парите сега.
— Съжалявам, но ги нямам. Ще се наложи да почакате.
— Страхувам се, че е невъзможно. Според договора мога да си получа парите в брой в рамките на деветдесет дни след поискването. Дори и това е много.
Дъхът на Кортни секна.
— Не мога да повярвам, че дядо ми е подписал толкова глупаво споразумение, дори ако е бил сигурен, че ще успее да ви се изплати за три години.
Фланъри студено изгледа Клей.
— Той има доказателство — потвърди Клей. — В куфарчето ми е.
Кортни се отпусна на стола си, докато Тед вземаше документа от Клей. Щеше да прегледа всяка една клауза, но Кортни вече не се съмняваше, че обвързването ще бъде потвърдено.
— Аз бях за джентълменско споразумение — поде отново Фланъри, — но дядо ви настоя да се изготви официален документ.