Дядо ми се оказа моята примка, помисли си Кортни. Ти си го притиснал, стар крадец такъв, и сега ще одереш моята кожа.
— Значи имам време до втори септември. Ще намеря парите дотогава. — Не знаеше как ще го направи, но в момента искаше само да се отърве от тази стара невестулка, за да може да мисли.
— Клей ми каза, че в момента имате някои затруднения — смънка Фланъри, без да подава признаци, че смята да си тръгва. — Имам идея, която може би ще ви облекчи малко.
Кортни присви очи.
— Както знаете, от време на време се занимавам с недвижими имоти. Мислех си, че ако нямате възможност да намерите парите, вероятно ще се съгласите да продадете няколко акра от земята си.
Кортни почти виждаше пред себе си меч, насочен към сърцето й.
— И колко точно акра имате предвид?
— Да не забравяме, че говорим за земя на ферма. Смятам, че две хиляди и петстотин долара за акър са добра цена, дори съм щедър. С други думи, четиристотин акра горе-долу ще покрият дълга.
Тед почти стана от стола си, но погледът на Кортни дори не трепна.
— И кои точно четиристотин акра от земята искате?
— Мисля, че земята около езерото и тази покрай рекичката ще свърши работа. — Посочената земя се намираше в средата на Айдъл ауър. Дори ако Фланъри я използваше за коне, движението щеше да нанесе сериозни щети на фермата.
— И какво смятате да правите със земята, след като я получите?
— Още не съм решил. Тъкмо мислех за това.
— Но сигурно имате някакви идеи.
— Всъщност бих могъл да я използвам за коне, това е добър бизнес, а и няма да се наложи да правя допълнителни инвестиции.
— Но това не би ви струвало скъпо.
— Виждам, че сте наследила мозъка на дядо си — каза Фланъри.
Което е също толкова добре, колкото това, че наследих дълговете му, помисли си Кортни.
— Бих могъл да я разработя. Може би ще направя игрище за голф.
— Или да построите жилищен комплекс, или търговски център, или офис сгради — изсъска Кортни и се изправи. — Ще си получите парите, мистър Фланъри, в брой, на втори септември. А сега, ако ни извините…
— Не взимайте прибързани решения, девойче.
— Вече приключихме с бизнеса. Приятен ден!
Фланъри стана от стола си.
— Ще чакам да ми се обадите до края на седмицата — излая по посока на Клей.
Фланъри си тръгна, без дори да погледне към Кортни.
— Какви възможности имам? — обърна се Кортни към Клей. Не искаше нито да мисли, нито да чувства страха и отчаянието, които изпълваха сърцето й. Беше успяла да преодолее всички други препятствия, щеше да се справи и с това.
— Невъзможно е да събереш толкова пари в брой за три месеца, без да продадеш нещо.
— Не мога ли да направя заем?
— Не можеш да си позволиш повече заеми, Кортни. Банките няма да ти дадат нито цент.
— Но дълговете ми не са чак толкова големи. Земята винаги остава като гаранция.
— Земята ти вече е ипотекирана, затова дядо ти е правил дългове.
— Въпреки това тя струва повече от размера на дълговете му.
— Не можеш да бъдеш сигурна. Открих нови дългове. Единият е в Аржентина.
— Но ти не си ми споменавал нищо за плащането им…
Клей изглеждаше озадачен.
— Досега успявах да отлагам изплащанията, но те трябва да започнат от следващата година.
— За каква сума говорим?
Клей й каза.
— Значи няма възможност да взема пари назаем?
— Никаква, поне докато фермата не започне да носи по-големи печалби. Никой няма да ти даде пари назаем, докато не докажеш, че ще можеш да ги върнеш. Няма да ти дадат, дори и ако вземат предвид бъдещите приходи от Гас.
— В такъв случай той просто ще трябва да чака.
— Няма да го направи, ако не му платиш до втори септември. Ще те съди.
След няколко часа главоблъскане тя още не бе намерила изход. Беше сигурна, че ще може да изплати дълга, ако Фланъри й даде време, дори при безумната лихва от двадесет и пет процента. Плашеше я това, че крайният срок беше септември.
— Този път наистина съм в капан — каза тя на Сет, когато го видя същия следобед.
— Бих ти дал тези пари в брой, ако ги имах, но ги нямам, не и през сезона на продажбите.
— Нямаше да ги взема, ако ми беше предложил — сряза го Кортни малко високомерно. — Да ти позволя да ми намериш наематели е едно, а да приема един милион долара — съвсем друго.
— В такъв случай какво смяташ да правиш?
— Не знам — сви рамене Кортни. — Имаш ли някакви идеи?
— Няколко, но нито една от тях няма да ти хареса.
— Прав си — кимна тя и направи опит да се усмихне, — но това не е основание да не те изслушам.
— Добре, първо, продай най-лошата си земя. Позволи ми да довърша — стрелна я с поглед Сет, защото Кортни се опита да го прекъсне. — Можеш да получиш по-добра цена от тази, която предлага Фланъри. Можеш да избираш кои парчета да продадеш, на кого, а освен това би могла да поставиш условия какво могат да правят със земята новите собственици.