Макар да се опитваше да убеди себе си и другите в противното, всичко, което някога бе искала от живота си, бе някой, който да я обича, някой, който да я подкрепя, когато нещата тръгнат зле, някой, който да стои зад нея, когато се налага да взима трудни решения. Но тя отблъскваше хората. Всеки път, когато изпадаше в критичен момент, Кортни заставаше в празната стая, посрещаше бъдещето сама, преследвана от миналото.
Баща й сякаш я гледаше с меланхолична усмивка.
Откакто почина дядо й, Кортни смяташе, че Гас и фермата са всичко, което й е останало на света, но тази безкрайна борба за съществуване разкъсваше сърцето й. Сега изглежда щеше да изгуби всичко точно преди Гас да започне да се състезава и да й помага да изправи фермата на крака.
Натрапчивият звън на телефона прекъсна мислите й.
— Бари? Кортни Клонингер… Радвам се, че Гас се справя толкова добре… Да, получавам отчетите ти всяка седмица. Виж, знам, че говорихме да работиш бавно с него, но нещо се случи и много бързо трябва да намеря пари в брой… Един милион долара… Няма нужда да ми казваш, че е голяма сума. Можеш ли да ускориш програмата му?… Не, не искам да го пускаш да се състезава преди да е готов, но трябва да има лесни надбягвания… Толкова много, колкото ти е възможно… Толкова малко? Но това няма да покрие и половината от сумата, която ми трябва… Сигурен ли си, че това е всичко? Никога не съм осъзнавала колко надбягвания са необходими, за да спечелиш един милион долара… Добре, планирай участие в двете големи и си дръж очите отворени, може да излезе още нещо… Знам, но три надбягвания за два месеца не са прекалено много… Ще те посетя следващата седмица. Тогава ще можем да поговорим по-подробно… Добре, ти също. Чао.
Кортни крачеше напред-назад, докато говореше по телефона, беше прекалено напрегната, за да седне, но сега, след като поредната възможност й бе отнета, се почувства твърде слаба, за да стои на крака, и се отпусна на дивана. Толкова дълго седя без да помръдне, че Хамлет се предаде и заспа.
Беше й останало само едно — трябваше да се обади на баща си.
Цялото й тяло се разтрепери при мисълта, че ще говори с него. В продължение на няколко месеца след смъртта на дядо си Кортни живееше в страх, че баща й може да се появи и тя ще се изправи лице в лице с тази страна от живота си.
Но така или иначе той все още беше жив, все още й беше баща, а дядото беше казал на Кортни, че е и много богат. Обаче как би могла да му телефонира, за да иска пари?
Трябваше й само един миг, за да осъзнае, че или трябва да пожертва гордостта си, или да изгуби всичко. Това беше единствената възможност, която й бе останала. Трябваше да му се обади.
С несигурни пръсти Кортни набра номера. Направи грешка и започна да избира наново. Най-сетне се свърза. Може и да не е в Хонконг, помисли си тя. Сигналът е толкова силен, сякаш звъня на съседите. Изведнъж спря да й дава свободно. Някой бе вдигнал телефона. Останала без дъх, Кортни чакаше да чуе гласа на баща си за пръв път от двадесет години.
— Здравейте — изрече изтънчен женски глас. — На телефона е мисис Стефан Клонингер. С какво мога да ви бъда полезна?
Жена му! Той се бе оженил. Кортни постави слушалката.
— Можеш да търсиш съсобственици за Гас — изкрещя на Сет два дни по-късно. — Но няма да продам повече от една четвърт от него.
Кортни беше в ужасно настроение и не я бе грижа дали е прозвучала грубо. Беше опитала да се свърже с баща си още два пъти. Първия път не вдигна никой. Втория се обади същата жена, сега говореше на японски — или поне звучеше така. Кортни отново затвори. Не знаеше защо, но да говори с жената, заела мястото на майка й, бе дори по-лошо, отколкото да чуе баща си. В крайна сметка реши, че изобщо не може да говори с него, а още по-малко — да го моли за пари.
— Не мога да гарантирам нищо, но би трябвало да успея да намеря клиент, който ще плати един милион за една четвърт от коня.
— Смятат те за страхотен търговец — вметна саркастично Кортни. — Докажи го. — Фактът, че Сет бе неимоверно внимателен, само я ядоса.
— От голямо значение са представянето на Гас в последните тренировки, клюките и това дали ще успея да намеря поне двама купувачи, желаещи да наддават.
— Искаш да кажеш, че ще трябва да го подценят, нали? — кресна тя. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че Гас не си струва парите или че не можеш да го продадеш за сумата, която ми трябва? Може би трябва да си потърся друг търговец на коне…
— Опитвам се да ти кажа да не ме поставяш в положението на човек с вързани ръце — отговори тихо Сет. — Първо ще говоря с Бари. Ще изберем най-подходящия момент за продажба. Най-добре е да се продава след голямо надбягване, но понякога и продажбата непосредствено преди такова върши същата работа.