— Съжалявам, че не ви информирах за продажбата — намеси се Сет успокояващо, — но при положение че нямате банкови гаранции, мистър Файърстоун, не мога да позволя…
— Аз имам банкови гаранции — включи се Андре Дюпонт. — Мога да ви напиша чек за цялата сума.
— Ще смъкна на двадесет и седем — изрече отчетливо Хайт-Уилкинс.
— Двадесет и шест — изстреля Хайам.
— Двадесет и пет — обявиха в един глас Файърстоун и Дюпонт.
— Мистър Камерън, протестирам срещу присъствието на тези хора. Вие ме уверихте…
— Че няма да имате други конкуренти освен английски фермер и източен шейх — прекъсна го Файърстоун. — Няма да откраднете този кон толкова лесно.
Озадачена, Кортни слушаше спора, който се разгаряше, независимо от усилията на Сет да успокои духовете. Не след дълго всички започнаха да си разменят обиди. Репортерите, подушили интересна история, приближаваха микрофоните си към устите на спорещите толкова, колкото се осмеляваха.
Кортни изтръпна при мисълта за заглавията, които щяха да излязат на следващия ден.
— Продажбата приключи — извика тя. Микрофоните моментално бяха насочени към нея. — Съжалявам, ако сме ви създали неприятности, но продажбата се отлага.
— Но вие ме уверихте, че конят със сигурност ще бъде продаден — изненада се Хайам на Сет.
— Мистър Камерън няма нищо общо с това — изрече сухо Кортни. — Червеният феникс е мой и аз няма да го продавам.
Американците и репортерите изглеждаха доволни. Сет бе ядосан, а тримата купувачи — бесни.
— Но вие ни уверихте в продажбата — повтори посинелият мистър Хайам. — Не можете да се отметнете от думата си.
— Съжалявам, но конят е собственост на мис Клонингер.
— Тя е жена — процеди Хайам, сякаш при тези думи Кортни щеше да изчезне.
— Нерационална жена, но въпреки това тя е собственикът — добави Хайт-Уилкинс. — Трябва да избирате клиентите си по-внимателно, мистър Камерън, иначе в скоро време купувачите ви силно ще намалеят.
— Не ми се обаждайте, когато промените решението си — каза Хайам на Сет, грубо игнорирайки Кортни. — Няма да проявя интерес.
— Аз съм смъртно разочарован — изрече тихо Сузо и си тръгна.
— Съжалявам — каза Кортни на Сет, когато всички си отидоха, — но не можех да им позволя да получат Гас, не и след цялата тази борба.
— Нищо ли не разбираш от продажба на коне? — избухна Сет. — Толкова дълго ли си се крила в тази ферма, че мозъкът ти е станал неспособен да асимилира нещо по-сложно от мускули и правила за отглеждане на коне. Тази борба, както я нарече, щеше да ти осигури парите за двадесет процента, ако не и по-малко. Мислиш ли, че случайно съм подбрал купувачи от три различни страни? Мислиш ли, че просто ей така се е случило петима от най-богатите американци да присъстват в Саратога и че просто ей така те са се появили в началото на наддаването? И кой мислиш, че подкокороса репортерите да направят така, че купувачите да се засегнат на национална чест?
Едва си пое дъх, втренчен яростно в лицето й.
— По дяволите, Кортни, работих върху тази продажба почти цял месец, планирах всичко до последния детайл, а ти прати всичко по дяволите със сляпата си решимост да притежаваш всеки косъм от този проклет кон. Е, добре, имаш го, поне докато Фланъри и съдът ти позволят да го задържиш, но следващия път недей да идваш при мен. Ще трябва да се измъкваш от това сама. Ти така или иначе обичаш да правиш всичко сама, нали?
— Сет, моля те, аз не разбрах…
— Трябва да ме извиниш. Току-що разкара трима от най-добрите ми купувачи и сега ще трябва да опитам да ги омилостивя, в противен случай няма да се учудя, ако се наложи да седна на съдебната скамейка редом с теб.
— Сет, толкова съжалявам! Нямах предвид…
Но Сет не я слушаше, беше си тръгнал.
Сет беше толкова ядосан, че не посмя веднага да последва разочарованите си клиенти. Не би могъл да ги успокои, при положение че самият той е бесен. Винаги бе знаел, че Кортни няма ясна представа за реалността и че не може да се оправя с финансовата страна на нещата, но мислеше, ме е достатъчно разумна, за да го остави той да сключи сделката. Нима не вярваше в способността му да получи максимална сума, като продаде минимална част от Гас? Беше му казала, че го смята за най-добрия търговец на коне в Кентъки. Когато най-сетне получи шанса да й докаже, че наистина е така, самата тя провали всичко.
Знаеше колко много означава Гас за нея. Точно затова положи толкова усилия да организира уникална продажба. Беше работил дори по-добре, отколкото се надяваше. Вероятно би могъл да получи парите за петнадесет процента. Всеки би се заклел, че Сет е гений.