Сега обаче бе по-вероятно да го мислят за глупак, който е рискувал професионалния си статут, за да се опита да спаси жена, твърдо решена да стигне до съдебната скамейка поради фалит.
Защо Кортни не можеше да му вярва? Той знаеше много повече от нея за света на бизнеса. За бизнеса с коне — също. Беше по-сведущ в правенето на обективни преценки и вземането на критични решения. Искаше само да използва познанията и опита си, за да й помогне, да я закриля. Ако само му позволеше, щеше за по-малко от година да разработи фермата така, че бързо да започне да носи печалба. Нямаше нищо против работата. Обичаше Кортни. Би направил всичко заради нея.
По-добре опитай да се измъкнеш от тази грешка, шепнеше гласчето вътре в него. Досаждаше му от няколко дни, предупреждаваше го да не се влюбва в Кортни, да не отдава сърцето си на жена като нея, защото ще бъде отхвърлен. Сет се оправдаваше с това, че вече е твърде късно за превантивни мерки, че вече е загубил сърцето си. В такъв случай бъди благодарен, че ти се дава втори шанс да се измъкнеш, подтикваше го гласчето. Бягай!
Сет нямаше намерение да бяга. Обичаше Кортни. Нищо не би могло да промени това. Той не искаше да го променя, но мислеше, че е по-добре да стои настрана, докато се успокои. Освен това така Кортни щеше да има време да разбере, че е постъпила глупаво, обръщайки гръб на помощта му.
11.
Не бяха се чували повече от седмица. Сет не й бе звънял, а тя нямаше куража да му се обади. Беше си припомняла всяка дума, всяко действие от онази ужасна продажба, но не можа да открие нищо, което е трябвало да й подскаже, че всичко е било нагласено. Освен това, ако тя би могла да се досети, че е така, купувачите също биха разкрили замисъла. Бари каза, че в Саратога още се говори за случая и че клиентите на Сет продължават да се държат на дистанция. Кортни се чувстваше ужасно виновна всеки път, когато си помислеше за Сет, а това бе почти непрекъснато.
Наложи си да спре да крачи нагоре-надолу из библиотеката. Взе последния брой на Дейли Рейсинг форм, но пак го остави. Половината първа страница бе заета от снимка на Гордостта на Фланъри. Беше спечелил надбягването Станфорд и беше фаворитът на залаганията за Млади надежди. Някои от хората, които събираха облозите, вече правеха оферти за дербито в Кентъки следващата година. Статии, предвиждащи, че той ще бъде новият двегодишен шампион, излизаха във вестниците почти всеки ден. Изглежда всички бяха забравили за Гас, който също бе победител.
Надявам се, че Бари ще заложи на Гас, помисли си Кортни.
Изведнъж я осени толкова шокираща мисъл, че тя почти се строполи на един стол. Веднага опита да я отхвърли, но идеята не се поддаде. Кортни я изучава от различни ъгли в продължение на петнадесет минути, отново я отхвърли и излезе да довърши задълженията си. Във вихъра на работата успя да забрави безумната мисъл, но в мига, в който се прибра в къщата, тя отново я обсеби.
Каквото и да правеше, не можеше да я изхвърли от главата си. През остатъка от вечерта и безсънната нощ идеята непрекъснато я преследваше. Беше доста налудничава, но не неизпълнима. А ако успееше да я осъществи, щеше да се избави от заплахите на Фланъри и дълга към него. Ако ли не — положението й нямаше да стане много по-лошо от сегашното. Оставаше и възможността да се обади на баща си.
Всеки път обаче, когато решеше, че не трябва да прави нещо, което самата тя не може да приеме, нещо, което е в разрив с всичко, на което я бяха учили, Кортни си спомняше ядосаното изражение на Сет. Не би могла да застане лице в лице с него, докато не измисли начин да се разплати с Фланъри. Тя не само се бе отказала от помощта му. Нещо повече, бе му го заявила в лицето в присъствието на няколко репортери и на едни от най-богатите мъже в света. Беше го изложила на сплетни в бизнес средите и на клюки във вестниците.
След една сутрин на стомашно неразположение Кортни най-сетне се реши. Ако се обадеше на баща си, щеше да изгуби своята гордост, а и без това не й бе останало много от нея. Още една грешка не би могла прекалено да влоши нещата.
Чудеше се дали да посети Фланъри, или да му звънне по телефона, но реши, че ще е по-добре да се обади. Трябваше тя да командва ситуацията. Съмняваше се, че ще може да контролира изражението на лицето си — изобщо не харесваше Фланъри, а успехът на плана беше прекалено важен за нея, но със сигурност щеше да се справи с гласа си.
Внимателно планира всяка дума, която щеше да изрече, вземаше предвид дори възможните отговори. Едва след като се увери, че е обмислила всичко, вдигна телефона. Ако Сет можеше да планира всеки детайл от продажбата, значи можеше и тя.