Не бяха минали и двадесет минути, откакто се бе прибрала в стаята, когато някой започна силно да блъска по вратата и гласът на Сет премина през бариерата между двамата. Без да мисли, без да е планирала или да се е подготвяла предварително, Кортни скочи, отвори вратата и се хвърли в ръцете му.
— Господи, липсваше ми — въздъхна Сет, когато устните им се разделиха.
— На мен също — отрони Кортни, като му позволи да я пренесе обратно в стаята и да затвори вратата.
— Дойдох веднага щом научих какво ти е наговорила Катерина. Заплаших я, че ще й отсека главата на линията на финала, ако отново си отвори устата.
— Няма значение — усмихна се нежно Кортни и осъзна, че наистина нямаше значение за нея. — Не и докато съм в ръцете ти.
— Това ли имаш предвид? — попита Сет.
— Да, от много дни искам да ти го кажа, но не смеех да се обадя.
— Опасявах се, че още ми се сърдиш — измърмори Сет и целуна врата и ушите й.
— Вече не се сърдя.
Страстта и желанието надвиха необходимостта от още думи. Ръцете им трескаво се движеха, надбягваха се със секундите, докато сваляха дрехите на двамата. Миг по-късно вече бяха в леглото, телата им се сплетоха, копнежът им бе усилен от емоциите, които доскоро ги разделяха. Сливането им нямаше нищо общо с нежността и ласките. Беше рязко, грубо и бързо.
Съвсем скоро и двамата свършиха, телата им моментално изгубиха емоциите и енергията си.
Сет проговори първи.
— Не съм купувал дълговете ти, нито пък имам намерение да ти отнема Гас или фермата. — Обърна се с лице към Кортни. — Просто с помощта на Клей преподписах няколко, за да ти осигуря повече време за изплащането.
Кортни седна и придърпа чаршафа, за да закрие гърдите си.
— Да не би да искаш да кажеш, че Клей също е замесен в това?
— Не, аз се набърках по свое желание, не послушах съвета му.
— Да, обаче всичките ти комбинации се оказаха безполезни, когато Фланъри се появи с неговия заем — промърмори Кортни, без да може да скрие раздразнението в гласа си.
— Какво смяташ да правиш с Фланъри?
Тя отклони поглед.
— Не се тревожи за това.
— Не можеш да продължаваш да отлагаш неизбежното.
— Казах ти, ще се погрижа за това. — При вида на скептичната физиономия на Сет, изразяваща мъжкото му превъзходство, тя не успя да се сдържи: — Може и да съм се погрижила вече.
— Какво си направила?
Кортни тутакси пожела да бе държала езика си зад зъбите. Почувства се ужасно уязвима да лъже, докато седи пред него гола.
— Не си направила нов дълг, нали?
Е, все пак можеше да му издаде някаква част.
— Реших, че бих могла да се възползвам от гордостта на Фланъри с неговия кон. Принудих го да се съгласи, ако Гас победи днес, да ми позволи да върна дълга при нормални условия, без безбожните двадесет и пет процента лихва и еднократно плащане в брой.
— Накара ли го да подпише документ за това? — стресна се Сет.
Кортни със задоволство видя, че Сет бе впечатлен.
— Нямаше начин.
По изражението на Сет си личеше, че смята съглашението за невалидно.
— И какво ще направиш, ако той победи?
— Обещах да не го изобличавам как е използвал дядо ми.
— Не можеш да го принудиш да изпълни това споразумение. Нищо не му пречи да го отрече.
— Записах целия разговор на касета.
Сет подсвирна.
— А ако не спечелиш?
— Засега обмислям какво да правя.
— Нещо против да споделиш с мен?
— Всъщност да.
Сет изглеждаше така, сякаш ще започне да се инати.
— Наистина не е твоя работа — изрече уклончиво Кортни. — Още от самото начало ти казах, че сама ще се оправя с дълговете си. Полагам огромни усилия да не се ядосам за това, че си преподписал някои от тях. Едва не умрях, когато Катерина ми каза, че си ги изкупил, а не можех и категорично да го отрека.
— Могла си.
Придържайки чаршафа към гърдите си, тя се обърна към Сет и опря пръст в неговите, за да подчертае думите си.
— Сет Камерън, знаеш много добре, по дяволите, че винаги правиш неща, които аз не искам. Съвсем умишлено забравяш да ме осведомиш за тях. Никога не мога да бъда сигурна какво си извършил.
— Правя го само защото те обичам.
— Знам, и това е единствената причина да не затръшна вратата под носа ти.
— Наистина го мислиш, нали?
— Никога не съм търпяла някой да се бърка в живота ми толкова, колкото ти.
— Съжаляваш ли?
— Не.
— Докажи го.
Тя се наведе да го целуне и бе хваната в прегръдките му. Сет дръпна чаршафа и ръцете му се плъзнаха към гърдите й.
— Не — измърмори тя и рязко прекъсна целувката му. — Трябва да се връщам на пистата.