12.
Изминаха почти два часа, преди Кортни да успее да се отърве от последния репортер. Тя се върна радостна в помещението за гости. Повечето хора се бяха разотишли, но все пак имаше няколко души, останали за питие. Трябваше да премине през техните поздравления, преди Сет да успее да я настани на някаква маса и да й поръча чаша вино, а за себе си — бърбън с лед.
— А сега искам да ми обясниш всичко — постанови той и отпи голяма глътка. — Не знам защо не желаеше да ти помагам. Ти знаеш много за конете, но аз пък разбирам от бизнес.
— Точно това е един от вечните ни проблеми — смръщи се Кортни, забравила за момент какво възнамеряваше да му каже. — Ти се чувстваш и караш и мен да смятам, че си единственият, който би могъл да се справи с всичко. Не мисля, че го правиш умишлено, но откакто те срещнах, се опитваш да ме ръководиш, да ме насочваш в правилната посока, за да бъдеш сигурен, че нищо лошо няма да ми се случи.
— Господи, Кортни, аз те обичам! Разбира се, че искам да съм сигурен, че няма да ти се случи нищо лошо. Нали за това са съпрузите?
— Понеже нямам такъв, не мога да ти отговоря на въпроса, не знам. Но в момента не обсъждаме женитба, така че това няма връзка с разговора. Веднъж завинаги искам да те накарам да разбереш, че умея и сама да намирам изход от проблемите си, а ти можеш да ме наблюдаваш отстрани, сигурен, че ще се справя не по-зле от теб.
— Но ти си такъв идеалист… Аз имам много повече опит от теб…
— Това ми напомня нещо. — Кортни извади чека, който бе получила след победата на Гас. Обърна го, написа нещо и го връчи на Сет.
— Какво трябва да направя с това?
— Не съм съвсем сигурна. Предполагам, че трябваше да го дам на Клей, но при положение че идеята за преподписване на дълговете ми е била твоя, справедливо е ти да го вземеш.
— Слушай какво, просто се опитвах да ти осигуря време. Никой не те притиска за парите, най-малко пък аз. — Сет й върна чека, но тя отблъсна ръката му.
— В продължение на почти цяла година се опитвам да ти обясня, че трябва да се справя с това сама. Смятам, че твоята намесата в моите дългове е поредната проява на недоверието ти в моите способности. Сега искам да махнеш подписа си от дълговете ми. Клей може би ще успее да ги върне в предишното им състояние и да използва тези пари за изплащането на някои от тях. Освен това, ако ти не можеш да отмениш преподписването, аз ще го направя и то веднага щом се върна в Лексингтън.
— Убеден съм — кимна Сет обидено и прибра чека.
Кортни знаеше, че не я е разбрал и е наранен, но нямаше представа по какъв друг начин да го накара да й влезе в положението.
— Разкажи ми сега как успя да намериш парите за Фланъри — напомни Сет. — Басът ти с него доказва, че добре си опознала характера му.
— Не мисля, че ще одобриш останалото — призна Кортни и сведе очи. — Спечелих парите.
— Моля? — Репликата не изразяваше ужас, гняв или укор. Той просто не я бе разбрал.
— Казах, че съм спечелила парите.
— Как? — Започваше да подозира какво е направила, но явно не можеше да повярва.
— Накарах Джералд да направи няколко залога от мое име.
— Къде и за каква сума? — Знаеше сумата, но не можеше да повярва.
— Двеста двадесет и седем хиляди долара, почти навсякъде, където е възможно в Англия и Ирландия. Шансовете ми бяха малко по-добри от шест към едно и спечелих един милион и триста хиляди — изрече тя на скоропоговорка.
— Луда ли си? Можеше да изгубиш всичко!
— Говори по-тихо — изсъска тя. — Няма нужда целият свят да научава за това.
— Но да заложиш всичко до последния си цент!
— Заложих само парите, които Гас спечели в последните две надбягвания. Ако бях изгубила, положението ми нямаше да се влоши кой знае колко. Не съм комарджия, но през последната седмица дълговете ми ужасно нараснаха. След като отмених продажбата, това бе единственият ми шанс да се измъкна, без да загубя част от земята или Гас.
— Радвам се, че ще можеш да изплатиш дълга си, наистина се радвам, но не мога да повярвам, че си рискувала всичките си пари.
— Какво са двеста хиляди в сравнение с милионите, които ми предстоеше да изгубя? Залагането бе ужасно, признавам, бях уплашена до смърт, но трябваше да направя нещо. Не можеш да си представиш какво изживях през тези две седмици.
— Каквото и да е било, мисля, че печалба от хиляда долара на ден със сигурност трябва да убие болката.
Той все още не разбираше. Все още я възприемаше като лекомислена жена, предприела глупава авантюра и изкарала късмет.
— В крайна сметка — добави тя предизвикателно, — мога да се разплатя с Фланъри и да приключа с него. Освен това си получавам обратно моите двеста двадесет и седем хиляди долара и мога да си купя кобила през есента. Фермата печели достатъчно, така че мога да покрия още някои дългове с печалбата на Гас, а така също — да платя сезоните на жребеца за моите кобили. Най-после имам възможност да се съсредоточа върху създаването на собствено стопанство. Изучавах родословията в продължение на години, докато очаквах този ден.