Кортни не можеше да разбере защо Сет не споделя радостта й. Макар и да не го бе молила, той работи за фермата не по-малко от самата нея.
— Веднага щом мога да си го позволя, ще съкратя броя на наемателите. Искам пасбищата да са пълни с мои собствени кобили и с децата на Гас.
— А какво ще стане с нас? — успя да вметне Сет.
— Надявах се, че ще можем да продължим, както досега, но ти май не искаш това, нали?
— Не. Аз те обичам, Кортни! Искам да се омъжиш за мен.
Кортни отново почувства, че стомахът й се свива. Така ставаше всеки път, когато Сет споменаваше женитба.
— Казах ти, не искам сериозно обвързване — смънка тя и отклони погледа си от очите на Сет. — Аз ще се радвам, ако продължим, както досега. Трябва да управлявам фермата.
— Не е ли време да оставиш Гас и Айдьл ауър настрани и да помислиш за себе си? Всичко, което правиш, е свързано с фермата. Дори и сега, когато успя да се справиш с проблемите, отново мислиш за нея. А какво ще стане с теб? С бъдещето ти?
— Но фермата е моето бъдеще — настоя Кортни. — Посветих двадесет години на подготовката за този ден. Сега имам шанса да докажа, че знам какво правя.
— А аз?
— Обичам те! Това не се е променило.
— Явно не е. Любовта ти е толкова повърхностна, колкото и преди.
Кортни бе шокирана от думите му. Дори физическо насилие не би я наранило толкова.
— Явно очакваш от мен да се навъртам наоколо и да си кротувам, когато нямаш нужда от мен, обаче да бъда на разположение, когато спешно ти се прииска да вечеряме или да прекараме нощта заедно.
— Нямах предвид това. — Нещата изглеждаха грозни по начина, по който ги представи Сет. — Наистина те обичам, но просто не съм готова за брак. Защо да не можем да продължим както досега?
— Искам дом, деца и жена, която да виждам всеки ден, съпруга, която ще се тревожи за мен, вместо за това дали жребчетата имат достатъчно слама.
— Аз също искам да се омъжа някой ден, но не точно сега. Плаша се, когато мисля за това, но се плаша дори повече, когато си представя живота си без теб.
— Какво чакаш, Кортни?
— Много неща. Все още трябва да възстановя фермата. Ще имам доста работа, въпреки че ако Гас продължава да се надбягва както днес, ще са ми необходими не повече от три години, а дори по-малко, ако спечели Тройната корона.
— Откакто те познавам, все трябва да свиря втора цигулка след Гас. Всичко, което направих, бе, за да ме забележиш, а не за да спася фермата ти. Е, няма да го правя повече. Искам да забравиш фермата. Помисли за нас. Нищо ли не искаш за себе си? Винаги ми казваш, че трябва да направиш нещо, иначе ще стане еди-какво си. Какво си ти, Кортни — компютърна програма, която трябва да бъде изпълнена докрай? Нямаш ли чувства, мечти, които да не са свързани с Айдъл ауър?
— Никога не съм мислила за себе си отделно от фермата.
— Господи, това е причината! Търся я от месеци и не мога да я открия. Нямаш своя самоличност, идентифицираш се чрез Гас или чрез Айдъл ауър.
— Не е вярно — отговори му ласкаво Кортни. — Нито пък е честно. Мисля за фермата, защото дядо ми я обичаше страшно много. — Гласът й звучеше изморено и тя осъзна, че вече не изпитва онази всепоглъщаща отдаденост към Айдъл ауър. Всъщност в този момент я възприемаше повече като бреме.
— Такъв е бил неговият избор, Кортни. Ти не си му длъжна с нищо.
— Напротив! Може и да не ме е обичал, но е пожертвал всичко заради мен. Не можеш ли да проумееш, че това е единственият начин да му се отплатя! Не разбираш ли, че трябва да му се отплатя? Не можеш ли малко да почакаш?
— Аз не му дължа нищо.
— Но аз му дължа всичко — сопна се Кортни ядосано. — Опитвам се да ти го обясня за кой ли път, но ти не разбираш.
— Не, не разбирам. Ако дядо ти те е обичал достатъчно, за да пожертва фермата си за теб, не мисля, че би искал да съсипеш живота си.
— Не съсипвам живота си — прекъсна го раздразнено Кортни. — Обичам Айдъл ауър, обичам и Гас. Всяка сутрин горя от нетърпение да започна работа. Мразя да напускам библиотеката нощем. Харесвам всичко, което правя, и не мога да си представя да се занимавам с нещо друго. Винаги съм съжалявала хората, които работят в офис или с машини. Тук всичко е толкова живо, толкова вълнуващо и пълно с обещания.