Ръката на Пипа здраво стисна неговата. Като избърса ръце върху жълтата си риза с широки ръкави, мургавият мъж предпазливо се приближи.
— Какво искате от мен?
Кейлъм погледна лицето, което бе видяло много зими и лета на открито, много пътувания с каруца във време, при което повечето хора се крият в домовете си, и видя чертите такива, каквито са били някога.
— Кейлъм?
— Чакай малко. — Той хвана ръката на Пипа върху лакътя си. — Помните ли ме? — попита той змиеукротителя. — Познат ли съм ви?
— Че защо да сте ми познат? — Още една крачка намали разстоянието помежду им само на няколко стъпки. — Защо…
Тъмните очи на мъжа станаха пронизителни и нетрепващи.
— Как е името ви, сър? — попита Кейлъм.
— А вашето? — бе бързият отговор.
— Кейлъм. — Той с мъка си пое дъх. — Кейлъм Инес.
Ако това бе възможно, то кожата с цвят, по-тъмен и от износена кожа на седло, стана по-бледа.
— Аз съм Гуидо. И никога не сме се срещали.
— Гуидо? — Дали това име му бе познато? — А вие познахте ли ме?
— Защо такива като мен да познават такива като вас? — Гуидо бавно отстъпи назад, но Кейлъм го последва. — Каква работа имате с мен?
— Нуждая се от помощта ви — рече Кейлъм. — Моля ви. Няма защо да се боите от мен. Само ми кажете дали виждате в мен нещо, което да ви напомня за едно дете, което сте познавал някога.
Гуидо остана неподвижен и устните му се разтвориха. Внезапно той се огледа наляво и надясно.
— Умът ви не е наред, сър. Сигурно не сте на себе си.
— Така ли? Но това не е ваша грижа, нали? Зададох ви въпрос и смятам да получа отговор. Срещали сме се и преди, нали? Вие познавахте едно малко момче, много приличащо на това, което работи за вас сега. Онова момче беше доведено при вас от Рейчъл.
В очите на Гуидо за миг проблесна тревога, страхът му пролича и в напрегнатата стойка на тялото, затова Кейлъм почувства надигащото се у него тържество.
— Помогнете ми! За първи път сте ме видели тук, на това място. Преди много години. Не съм можел да си помогна сам тогава, а и вие не сте пожелал да ми помогнете. Но сега можете да промените това.
— Махайте се — изсъска мъжът. — Грешите, казвам ви. Грешите!
— Прав съм, и ще ви преследвам, докато го признаете.
— Казах й, че ще страдаме — простена Гуидо. После, изглежда, се окопити. — Не знам за какво говорите.
— Знаете. Току-що го признахте.
— Не съм признавал нищо! Ако имахте доказателства, нямаше да сте тук тази нощ.
— Няма да престана да ви преследвам, докато не получа своите доказателства — рече Кейлъм. — Ще ви преследвам до края на живота ви, ако се наложи.
Мъжът широко разпери ръце в жест, признаващ поражението му.
— Аз съм невинен, казвам ви. Питайте нея.
Триумфът пламна като пожар в гърдите на Кейлъм.
— Само ми кажете къде мога да я намеря, и с радост ще я попитам.
Гуидо избърса с ръкав изпотеното си лице.
— Нея я няма — рече той.
Стомахът на Кейлъм се сви на топка и му прималя.
— Но нали току-що казахте, че мога да я питам?
— Объркал съм се. Тази, която търсите, вече я няма. Идете при гадателката. — И той посочи с неочаквано елегантната си ръка една пътека между шатрите и сергиите. — Идете при Сибил, и питайте нея. Кажете й, че аз съм ви изпратил.
Кейлъм изсумтя и поклати глава.
— Не съм дошъл тук да узная бъдещето си, приятелю.
— Идете при нея, казвам ви — рече Гуидо, като отстъпи назад. — Тази, която предсказва бъдещето, трябва да познава и миналото. Първо трябва да определи откъде идвате, иначе не може да ви каже къде отивате.
Пипа бе уплашена. За Кейлъм и за себе си. Мъжът, който стоеше до нея с пребледняло лице, страдаше на някакво далечно място, където тя не можеше да го достигне.
Разтърси го леко.
— Гадателката трябва да е насам — рече тя, като се опитваше да го издърпа нататък.
— Ти не биваше да си тук — рече той, а гласът му звучеше така, сякаш почти не съзнаваше присъствието й. — Там, където отивам аз, ти не можеш да дойдеш. Ще те върна в замъка.
— Но аз няма да ида — каза му тя, като стъпи здраво на посипаната с талаш земя. — Ти не си готов да ми кажеш за какво е всичко това, и аз няма да те питам. Но ще ида при гадателката, и ти ще дойдеш с мен.
— Не.
— Ти искаш да го сториш.
— Божичко! — Той вдиша лице към нощното небе и затвори очи. — Невъзможно е да знаеш какво искам или не искам. Искам покой.
Пипа чувстваше, че направо ще избухне от насъбралото се желание да го притисне с въпросите си.
— Направи ми това удоволствие, Кейлъм, а в замяна аз няма да те питам нищо. Ела при гадателката. Още сега.
Като човек, изтощен от тежък труд, той остави главата си да клюмне напред. Не продума нищичко, но се отправи в посоката, която змиеукротителят му бе указал. По пътя често ги спираха залитащи гуляйджии, които подхвърляха пошли забележки и шеги. Кейлъм сякаш не забелязваше никого.