Веднъж Пипа дори забеляза херцога, но той изглеждаше пиян и прекалено погълнат от компанията на лейди Хорвил от едната му страна и на Анри Сен Люк от другата. А от Сейбър и Макс нямаше и следа.
— Насам — чу се дрезгав глас откъм тъмния отвор на малка шатра. — Насам, Кейлъм Инес. Гуидо ми каза, че се нуждаеш от услугите ми.
Пипа го погледна.
— Тук трябва да е.
— Не можеш да влезеш с мен.
— Не мога да остана и отвън, и то сама — напомни му Пипа.
Той се отказа да спори. Прихванал я около кръста, Кейлъм влезе в палатката.
Една жена, облечена от глава до пети в тъмнозелена коприна, седеше зад малка масичка. Тя повдигна забуленото си лице и направи знак на Кейлъм да седне на един стол точно срещу нея.
Когато Кейлъм се спря, Пипа го подкани да продължи напред, изчака го да седне и застана до рамото му.
— Наричай ме Сибил — рече жената. От тясната пролука между забрадката върху главата й и булото, прикриващо лицето й, гледаха най-черните очи, които бе виждала Пипа. Очи, които бяха и млади, и невероятно стари. — Ела по-близо, да мога да те виждам — нареди Сибил на Кейлъм.
Той се поколеба, но стори, както му бе казано.
— Търся Рейчъл — каза той. — Чувала ли сте за нея?
Вместо да отговори, Сибил се наведе над масата, отрупана с карти, камъчета и стъклени мъниста. Разпери длани върху нея и се втренчи в Кейлъм.
— Ти си красив мъж — каза тя. — Животът се е отнесъл към теб добре. Не си намерил покой, но си постигнал много. И така е трябвало да бъде.
— Рейчъл? — повтори той.
— Няма смисъл да се занимаваш с Рейчъл. — Толкова бързо, че Пипа нямаше време дори да се стресне, гадателката докосна лицето на Кейлъм, погали високите му скули и ясно очертани челюсти, прокара пръст по линията на правия му нос. После притегли главата му към себе си и подпря чело о неговото. Погали косата му и каза, много тихо: — Откажи се от миналото!
Въздишката му накара Пипа сепнато да докосне шията си.
— Не мога да се откажа — рече той. — Ти не разбираш какво е заложено. Трябва да намеря Рейчъл! Мислех, че съм открил следа у Майлоу и Миранда, които продават илачи, но те са изчезнали.
Ръцете на Сибил застинаха в косата на Кейлъм.
— Това, което търсиш, е опасно.
Той вдигна лице и се отдръпна от нея.
— Ако знаеш това, значи можеш да ми помогнеш.
Тя сведе клепки и хвана и двете му ръце.
— Аз гадая за неща, които не зная. Нека видя дланите ти.
Той обърна ръце.
Сибил ги подпря върху своите длани и Пипа чу как жената простена, много тихо:
— Използваш и двете си ръце така, както повечето хора използват само едната — рече тя.
— Да.
С единия си пръст жената проследи широк лъскав белег върху лявата му длан.
— Това унищожава линиите.
— Но не унищожава съдбата ми — рече той. — Не помня как се е случило.
— Бил си много малък — рече тя монотонно.
— Винаги съм го имал. Изоставили са ме в Шотландия. Бил съм много болен, трябвало някой да се погрижи за мен и са ме оставили в замъка Къркълди. Там ме отгледаха. Винаги са се грижили за мен.
— Огън — едва чуто промълви Сибил.
Пипа постави ръка върху рамото на Кейлъм и почувства как напрежението се събира в стегнатите му мускули.
— Огън — повтори Сибил.
— Огън! — Кейлъм скочи и едва не преобърна масата. — Дръжката на тигана беше нажежена от огъня и аз го хванах.
— Трябва да вървя — рече Сибил. — Знаеш, каквото знаеш. Не настоявай за повече. Случилото се не може да бъде променено.
— Трябва да бъде променено, казвам ви — каза Кейлъм, като тръгна към жената.
Сибил вдигна ръка предупредително.
— Уморена съм. Трябва да поспя. Остави ме сега, и не се връщай.
— Кажи ми какво се е случило! — настоя той. — Кажи ми как съм попаднал при панаирджиите и защо! Кажи ми кой е наредил животът ми да бъде откраднат и даден да друг. Няма да намеря покой, докато не разбера!
— Онова, което искаш, не можеш да го получиш — рече Сибил. — Приеми живота, който имаш, Кейлъм Инес. Ако не оставиш миналото да умре, то ще те убие.
Посетителите на панаира бяха оредели. Когато Кейлъм и Пипа стигнаха до мястото, където чакаха каретите, откриха, че тази на херцога вече се е върнала в замъка. Очакващият ги кочияш, който, по всичко личеше, си бе пийнал повечко от силната бира, предлагана от кожени мехове на панаира, даде несвързано описание на заминаването на господаря си заедно с изисканите му приятели.