Етиен примигна, за да проясни погледа си. Имаше нещо в този човек… Да, той вече го бе виждал някъде.
— Откъде те познавам?
— Въобще не ме познаваш. Но пък може би ме познаваш много добре. Кой би могъл да каже? Отговорът зависи от това, какво разбираш под познаване.
— Не съм в настроение за гатанки. — Етиен кипеше от гняв, но пък ефектът от алкохола вече отминаваше. — Казвай за какво си дошъл!
— Искам половината от всичко, което притежаваш — заяви мъжът. — Избрах си едно имение на север от Клаудсмур. Оттам мога да се грижа никога да не забравяш да ми доставяш моя дял.
Етиен застина, после рухна назад в стола си. Разсмя се, избърса уста с опакото на ръката си, и пак се разсмя.
— Луд човек! Белчър! Господи, ще му одера кожата, че спи, когато ми трябва.
— Миранда е болна — рече мъжът. Той се изправи и заобиколи масата, за да седне на ръба й, близо до Етиен. — Помниш Миранда, нали? Сестрата на Майлоу?
Етиен преглътна. Вече бе напълно изтрезнял.
— Не — каза той. — Нямам представа за какво говориш.
— Аз пък си мислех, че ще си спомниш — рече мъжът. — Миранда не може да работи. Ще се наложи да се грижа за нея. Погрижи се тя да е на безопасно място, където няма да се изкушава да каже онова, което знае, та да получи парите, необходими на нея и на Майлоу, за да живеят.
Ужасът, който го бе преследвал, откак проклетата му… Този ужас не го бе оставял нито за миг, откак се бе появила онази противна жена, която му бе казала, че е негова майка. Етиен никога не бе преставал да се страхува, че някой някак ще узнае истината за него и ще дойде да го изнудва.
— Миранда знае всичко за теб, но това не изненадва ваша светлост кой знае колко, нали?
Етиен се взираше невиждащо пред себе си.
— Досещал си се за това, нали? Кора Бейнс, майката на лейди Хорвил, знаеше, а тя беше близка с Миранда.
Той би могъл да се опита да достигне някакво оръжие.
— Собствената ти скъпа майка каза на Кора, а Кора каза на Миранда. Колко жалко! Флорънс винаги си е била ужасна бъбривка!
— Не споменавай името на онази жена!
— Флорънс Хокинс — натъртено каза мъжът. — Красиво създание, когато беше млада. Колко тъжно, по какъв начин умря само! И то веднага след като ти бе проявил любезността да си уговориш втора среща с нея. Треска, каза докторът. Кора пък твърдеше, че е било отрова, така смяташе и Миранда, но кой ли би ги послушал? Сигурно за теб е било голям шок да откриеш, че си копеленцето на някаква си курва.
— Не! — Етиен се хвърли към едно чекмедже наблизо, където лежеше тънък стоманен нож. Успя да хване дръжката на чекмеджето и задърпа.
Една голяма корава ръка се сключи около неговата и я тръшна върху масата.
— Копелето на една курва, поставено в люлката на невръстен херцог, защото курвата мразела бащата на невръстния херцог и смятала да се докопа до онова, което е негово. Чрез теб. Много хитро, от нейна страна, нали?
Етиен едва си поемаше дъх и усети как по ъгълчетата на устата му се пенят слюнки.
— Много лошо, дето ти е казала, че всички, които знаят, са мъртви… освен нея. Много глупаво, от нейна страна. Мислила си е, че щом ти разкрие, че е истинската ти майка, ти ще я закриляш. А ти я уби точно заради това. Само че помощничката на змиеукротителя не е била единствената, която е знаела, че тя е взела законния наследник на херцога и е оставила теб на неговото място. Нея вече я нямало, но не и Кора и Миранда.
— Кора вече е мъртва — проплака Етиен.
— Няма да говорим за това. Миранда не е мъртва, нито пък аз. Затова ти ще платиш за мълчанието ни.
— Ще убия и двама ви!
Мъжът се разсмя, а смехът му накара Етиен да изповръща цялото съдържание на стомаха си.
Когато приключи с изцапването на дрехите си и на полираното писалище, както и на скъпите килими, той се взря в безизразното лице над себе си.
— Ще убия и двама ви!
— Не, няма — каза мъжът. — Защото ние сме взели предпазни мерки. А няма да е зле ти да наглеждаш онази кучка Хорвил. Може да започне да създава проблеми.
Анабел? Анабел не биваше никога да разбере какво се е случило тук тази нощ.
— Аз мога да се справя с Анабел — каза той, като едва успяваше да си поема дъх. Потърси кърпичката си и когато я откри, я притисна към устните си, върху които все още усещаше противния горчив вкус.
— Изслушай ме много внимателно. Трябва да се занимаеш и с още нещо. Когато го сториш, аз ще се върна, за да се погрижа за другите ни уговорки.
Мъжът се изправи и искрящите очи на Етиен проследиха разгъването на високото кльощаво тяло.