— Не зная как да започна. Или по-точно откъде да започна.
— Седни. — Жюстен нежно я побутна към един стол.
— Кейлъм Инес и аз… тоест…
— Тоест, ти мислиш, че го харесваш и, че той те харесва — каза Жюстен със същия тон, с който би си поискала втора кифличка по време на следобедния чай.
— Да — простичко отвърна Пипа. — Но това е лесната част. Но има повече, много повече!
Тя разказа на Жюстен за случилото се на панаира и колко особен и отчаян бе изглеждал Кейлъм на следващия ден. После й обясни как бяха ходили да посрещнат Струан и им беше предоставила ловната хижа за скривалище.
Жюстен слушаше, без да я прекъсва, но през цялото време бавничко вървеше напред-назад пред огъня.
— А тази нощ открих какво се стреми да докаже Кейлъм — рече Пипа. — Той вярва, че той, а не твоят… не… Той вярва, че той е законният херцог Франчът.
Жюстен застина, сбърчила чело.
— А аз смятам, че ме желае, защото ако той е законният херцог, то тогава аз би трябвало да съм сгодена за него. И Франчът вече ми каза това.
Жюстен рязко се обърна.
— Казала си на Етиен?
— Не! Той дойде при мен преди няколко дни и ми изложи точно тази теория, която ти разказах. Не зная откъде му е хрумнала идеята, но първо попита дали Кейлъм не се е опитал да се ожени за мен, за да получи Клаудсмур, та да може да иска луди пари от Франчът като такси. Казах му, че Кейлъм не ми е предлагал подобно нещо.
И тогава Етиен ти е казал другото предположение?
— Да.
Жюстен поклати глава.
— Много странно съвпадение — рече тя. — Убедена съм, че когато не си подкрепила едната версия, той просто е съчинил втората. Но в никакъв случай Етиен не бива да узнае за това, което сега ми каза.
Пипа почувства дълбоко облекчение и притисна ръце към слепоочията си.
— Дойдох при теб, защото мисля, че харесваш Кейлъм и, че ще ми помогнеш да реша как е най-добре да го предпазя от някоя беда.
— Наистина, не бива да му се случи зло — каза Жюстен, като се върна към стола си. — Ние няма да го позволим.
Разпалеността в гласа на Жюстен я изненада.
— Добре — незабавно каза Пипа. — Макар че няма да те виня, ако си на страната на Франчът и да му кажеш всичко, което ти поверих.
— Не съм на страната на Етиен — каза Жюстен, а лицето й приличаше на мраморно. — Той щеше да ме остави да се удавя, знаеш ли. На брега, когато кракът ми се заклещи. Той само стоеше и се смееше, докато морето ме заливаше.
Пипа ужасена се отдръпна назад.
— Бил е дете. Вероятно просто е бил съвсем объркан.
— Етиен не изпитва никаква привързаност към мен. Така и не разбрах защо. Той беше на четиринадесет години и бе достатъчно голям. Ако беше ми помогнал, можеше и да не пострадам толкова. Но, разбира се, морето нямаше да ме остави да се удавя. Най-сетне то ме откъсна от скалите и ме понесе към брега и към безопасността.
— Разбира се? — Пипа беше удивена. — Защо „разбира се“?
Жюстен се сепна.
— Не ми обръщай внимание. Понякога си въобразявам разни неща. Всичко беше просто щастлива случайност. Но често съм чувствала, че Етиен не е като мен, нито като баща ни, нито като дядо. Баба е една огорчена, разочарована от живота, старица, на която не й е останало нищо, освен семейното й име. Но Франчътови винаги са били известни като великодушни мъже. А Етиен не е великодушен.
Пипа приглади ръкавиците в скута си.
— Това какво общо има с Кейлъм?
— Може би нищо. Може би много. Усещам някаква неудържима привързаност към него, Пипа.
Пипа погледна въпросително в очите на Жюстен.
— Да, почувствах, че в него има нещо различно. Нещо различно и все пак познато. Сякаш има нещо особено, което би трябвало да знам за него.
Пипа потрепери и си пое дъх.
— Много съм обезпокоена. Чувствам… Не зная дали това, което си мислех, че изпитва към мен, е истина.
— Мисля, че те обича — каза Жюстен. — Но това ще стане ясно с времето. Засега обаче няма да казваме нищо.
— Но как можем да си мълчим, когато…?
— Можем, защото ако не си мълчим, може никога да не узнаем истината. Уверявам те, че мъжът, за който се предполага, че е мой брат, би бил очарован да чуе разказа ти. Кейлъм Инес бързо ще бъде премахнат. А останалата част от живота ти ще се превърне в истинско мъчение, докато изплащаш цената за това, че си обичала врага на съпруга си.
25
След като излезе от стаята на Жюстен, Пипа тръгна умислена по галерията над големия вестибюл.
Една сянка се удължи през вестибюла и преди Пипа да успее да се отдръпне назад, откри, че погледът й е прикован от очите на Франчът. Тя бързо успя да потисне импулса си веднага да побегне.
— Малко късничко е за езда, не мислиш ли, скъпа? — каза той, като оглеждаше костюма й.