Кейлъм стоеше като онемял.
— Както и да е, отидох да доведа лейди Филипа да помогне. И ги видях.
— Да? — сърцето на Кейлъм биеше лудо.
— Един голям мъж, дето никога дотогаз не бях го виждал, изнасяше лейди Филипа от стаята й. Оная дама беше там, същата, дето вие казахте. Проследих ги и те сложиха лейди Филипа на един кон. Тя беше заспала. Мъжът замина нанякъде заедно с нея, а другата дама тръгна с онзи Анри.
Кейлъм се опита да говори спокойно.
— И ти каза всичко това на херцога?
Макс поклати глава.
— Никой не щеше да ме…
— Разбирам. — Кейлъм се изправи. Бог да му е на помощ, не знаеше в коя посока да тръгне.
— Аз ще дойда с вас, господин Инес. Мога да съм много храбър, стига само и вие да сте с мен.
Кейлъм се опита да се усмихне.
— Благодаря ти, приятелю. Но първо трябва да реша откъде да започна да ги търся.
— Ама аз знам! Видях ги!
Като съсредоточи поглед върху зелените очи на момчето, Кейлъм наклони глава.
— Видял си ги? Искаш да кажеш, видял си, когато тръгват?
— Да. А после ги проследих. Не мислех, че ще ги намеря. Ама лейди Филипа все се изплъзваше от коня, както спеше, та затова вървяха бавно, пък и не отидоха далеч, нали разбирате. Конят беше вързан отвън, та затова разбрах, че съм бил прав. Само че никой не…
— Аз те слушам — рече Кейлъм.
Пипа едва различаваше лицето на новодошлия в мрака.
— Излез — нареди той рязко на похитителя й. — Иди, където и да отиваш всеки път, и чакай там.
— Но ти не биваше да си тук. Тя…
— Дръж си езика зад зъбите, иначе ще съжаляваш, че не си го сторил. Направи голяма грешка. Онези, за които говориш, току-що ми разкриха какво ужасно нещо са сторили. Претърсвах околността, когато тя… когато ми казаха.
— А сега ти ме изслушай…
— Не. Ти ще ме изслушаш. Ако мълчиш в течение на един месец, може да очакваш някаква изгода. Ясно ли се изразих?
— Много ясно, ваша светлост — каза мъжът. — Но мисля, че ще имаш проблеми с…
— Ти ще се справиш с този проблем. Погрижи се повече да не идват при мен в замъка. Сега незабавно ни остави сами.
След съвсем кратко колебание, мъжът се обърна и излезе от помещението на фара, а по стъпалата се чуха забързаните му тежки стъпки.
— Скъпа моя Филипа — херцог Франчът се приближи към нея с протегнати ръце. — Слава Богу, че узнах за този подъл план, преди да е станало твърде късно. Не мога да повярвам, че си прекарала тук две ужасни нощи! Търсих те. Но вече си в безопасност, скъпа моя!
Тя затвори очи и нямаше сили да му се противопостави, когато той я притегли в силна прегръдка.
— Инес смяташе да убие и двама ни — рече Франчът. — После е смятал да каже, че аз съм те убил, защото си повярвала, че той е законният херцог.
Тя трепереше толкова силно, че чак зъбите й тракаха. Надигащата се буря нахлуваше на ледени пориви в стаята, но не студеният вятър я смразяваше.
— Горкичкото невинно същество! — каза Франчът. — Но той не успя с коварния си план. Намерих начин да се подсигуря, че интересите ми няма да бъдат накърнени. А твоите интереси са и мои интереси. Сега ще напуснем това ужасно място.
— Какво се случи? — попита тя, като се опитваше да се отдръпне от него.
Франчът я повдигна на ръце.
— Той не е заловен, но скоро ще бъде. Междувременно аз трябва да те отведа, да отведа и двама ни, на безопасно място. Трябва на всяка цена да запазим честта ти неопетнена. Не се бой, скъпа моя, лесно ще сторим това. В заливчето под фара имам лодка. Ще доплаваме до някое място по на юг оттук и ще се венчаем незабавно. Всичко е уредено.
— Но аз нищо не разбирам! Защо не се върнем и не му се противопоставим?
Франчът се отдалечи заедно с нея от фара и тръгна по каменистата пътека надолу към брега.
— Пази си силите — рече той, като дишаше тежко. — Има прилив и ще ни се наложи да гребем здравата срещу него.
Не беше възможно Кейлъм да е извършил онова, което казваше Франчът.
— Моля те — припряно каза тя. — Не мисля, че е разумно.
— Но така ще стане — отвърна Франчът, а мускулите на челюстта му се стегнаха. — Онзи мъж няма да ме надхитри, нито пък който и да е друг. Моето си е мое, и няма да ми бъде отнето!
Пипа затвори уста и почувства как в гърлото й се надига писък. Франчът изглеждаше напълно полудял.
Лодката, спомената от Франчът, беше старо рибарско корито, извадено, наред с още няколко подобни, на тясната пясъчна ивица. Франчът остави Пипа в нея, избута широкия, но много малък плавателен съд до ръба на водата и го отблъсна към пенещите се вълни.
— Морето е прекалено бурно — каза Пипа, щом и той скочи в лодката и хвана веслата. — Много по-благоразумно е да се върнем в замъка и да се изправим лице в лице с проблема.