Кейлъм въртеше писалката из ръцете си.
— Значи трябва да жертвам себе си заради честта на едно семейство, което не желае да ме признае за свой член?
— Разбираме се добре. Ще ми се да те бях опознала по-добре. — Тя стана. — Ще намеря начин да ти се отплатя до известна степен.
— Не искам парите ви — процеди през зъби той. — Но искам лейди Филипа Чонси.
Старицата се поколеба и после изправи гръбнак.
— Лейди Филипа и внукът ми ще се венчаят съвсем скоро — веднага щом тя се посъвземе. Това е било решено още в деня на раждането й. Не се опитвайте да я видите. Тя е много отслабнала и трябва да бъде предпазвана от всякакви вълнения. Поспете. Ще уредим да заминете оттук веднага щом се почувствате достатъчно силен.
Кейлъм остана до огъня, след като вдовстващата херцогиня бе напуснала стаята. Силите отново потекоха из тялото му. Сила, гняв и решителност. Заради гордостта на семейството си той трябваше да се преструва, че не е един от тях. Той можеше да го стори. Но не можеше да остави Пипа на онзи пъклен убиец, който я искаше само заради зестрата.
Вратата отново се отвори, този път припряно, и накара Кейлъм да скочи на крака. Той заобиколи така, че да остави стола между себе си и посетителя.
Изправен пред Франчът, Кейлъм трябваше да стисне облегалката на стола, за да не сграбчи негодника за гърлото.
— Дойдох да ви благодаря — рече Франчът. Устните му се разтегнаха. — Да ви благодаря и да ви предупредя. Уведомиха ме за коварния ви заговор срещу семейството ми. Опасявах се, че имате някакви тъмни цели тук, но нищо не би могло да ме подготви за нещо толкова фантастично.
— Фантастично ли? — Кейлъм отвърна на нахалния му поглед, без да мигне. — Така ли мислите?
— Стига с тези глупости. Помогнахме си взаимно да се спасим от морето и за това дължим един на друг благодарности. А сега аз отдавам дължимото.
— Помогнали сме си взаимно? — Кейлъм се изсмя с горчиво изумление. — Та ти се опита да ме удавиш! Аз трябваше да те оставя ти да се удавиш.
— Сега трябва да си тръгнете оттук — каза Франчът. — Хънсингор и хлапетата му заминават с вас. И ако не желаете да бъдете изложен на присмеха на обществото, никога повече няма да говорите за това.
— Искам Пипа — накратко заяви Кейлъм. — И смятам да я получа.
Изражението на Франчът се промени от гняв към съжаление.
— Ах, трябваше да се сетя за това. Не мислете повече за нея, Инес. Тя не е за вас.
— Тя винаги е била обречена на мен.
— Тя никога няма да бъде ваша.
Кейлъм заобиколи стола и ръката на Франчът се стрелна към дръжката на вратата.
— Филипа много се зарадва, като ме видя във фара — каза Франчът. — Тя с ужас узна, че именно по ваше нареждане е била отвлечена там и, че сте смятал тя да умре там.
— Какви ги говориш, човече?
— Горкичката Филипа! Какъв шок, а? Да открие, че мъжът, признал й любовта си към нея, е бил готов да я жертва. Когато й казах, че планът ти е бил да направиш така, че всичко да изглежда сякаш аз съм я убил и, че аз също е трябвало да умра, за да можеш да поискаш наградата си, тя дойде при мен с желание и благодарност.
Кейлъм избута стола от пътя си и той се прекатури настрани.
— Не ти вярвам!
Франчът се изсмя.
— Разбира се, че няма да ми вярваш! Вероятно лъжа. Но аз бях във фара няколко часа преди да дойдеш ти, за да търсиш моята страстна малка годеница. Ах, да, очарователна изненада, наистина. Ако морето ни беше помогнало, щяхме да сме далеч оттук, и то вече женени. Но настоящето положение скоро ще бъде поправено.
— Тя не би го сторила — каза Кейлъм. — Не и по свое желание.
— Желание ли? — Франчът отвори вратата. — Само не ми казвай, че не си забелязал колко пламенна е дамата. В облекчението си, че е била спасена от интригите ти, тя бе особено щедра в благодарността си към мен.
Кейлъм се втурна към него.
— Не се опитвай да я докоснеш — рече Франчът. — Тя вероятно вече носи моето дете. Следващия херцог Франчът.
Вратата се затръшна в лицето на Кейлъм.
28
След час Кейлъм вече бе готов за път. Потърси Струан и го откри в крилото на детските стаи заедно с Макс.
— Би трябвало сега да спиш — каза Струан, когато зърна Кейлъм.
Кейлъм кимна на Макс.
— И той би трябвало да спи. Но сигурно са ти казали, че от нас се очаква да изчезнем.
Струан, седнал до Макс на леглото на момчето, подпря лакти на коленете си и опря брадичка върху изпънатите си пръсти.