— Жюстен ни каза всичко — рече той. — Тя не е нещо повече от затворник в тази огромна къща, а и не вижда изход от положението.
— Тя ти е казала…
— Всичко. Историята с плацентата на майка ви. Също и за портретите. Това, че баба й настоява да не се обсъждат повече претенциите ти.
— Жюстен ми вярва, нали?
— Вероятно — рече Струан. — Значи Франчът е бил с Пипа във фара?
Кейлъм хвърли един поглед към момчето.
— Жюстен ти е казала и това?
— Тя каза, че вдовицата намекнала, че Франчът е спасил Пипа и, че двамата сега са се сближили. Каза, че старицата говорела за теб в смисъл, че си подкопал репутацията на Пипа и, че един незабавен брак с Франчът вече бил крайно наложителен за честта й.
— Значи всичко ще свърши така — рече Кейлъм.
— Може би не съвсем. Макс ми разказваше за майка си.
Кейлъм отиде до дълбоко кресло и се отпусна в него.
— Съжалявам за майка ти, Макс. Къде е Елла?
— Със Сейбър — веднага отвърна Макс.
Кейлъм присви очи.
— Вече е нощ! За Бога, ти какво си мислиш, Струан?
— Сейбър ме увери, че възприема Елла като сестрата, която никога не е имал. А и той ще отговаря пред мен за безопасността й. Върнал се е заедно с нея на панаира, където тя казала, че трябвало отново да се срещне с някого. Аз дадох разрешението си. Бих отишъл и самият аз, но знаех, че ще се нуждаеш от мен, когато се събудиш.
— Трябва да се махна от това място — рече Кейлъм, като отпусна глава на облегалката на креслото. — Вероятно бих могъл да дойда с теб в Дорсет за известно време. Там сигурно ще успеем да намерим място за тези деца.
— Елла обвинява себе си за смъртта на майка си — каза му Струан. — Тя е убедена, че ако не бе избягала от заведението на госпожа Лъшботам, вероятно би открила начин да помогне на Миранда.
Кейлъм рязко се изправи.
— Да помогне на Миранда?
— Да, Миранда. Умряла е от треска, скоро след като напуснала онази къща. Елла узнала за това на панаира.
— Миранда е умряла? — Кейлъм изпитваше нещо повече от празнота. — Горкичката жена. А какво общо е имала тя с Елла… или с майка й?
— Мисли, човече.
Съзнанието на Кейлъм бавно, болезнено се съсредоточи.
— Миранда е била майката на Елла?
— И моята — обади се Макс. — Но мене са ме изпратили надалече, когато още съм бил мъничък. Не можели да си позволят да ме гледат. К’во ще стане с нас сега?
— Първо ще се научиш да говориш като джентълмен — строго каза Струан. — А после ще решим каква ще бъде съдбата ти. Може би нещо, свързано с черни кучета, приковани с вериги към призраци, ще е доста подходящо.
Кейлъм просто не можеше да се усмихне.
Откъм стълбите навън се чуха шумни стъпки и Сейбър Авенал нахлу в стаята. Щом видя Кейлъм, той се закова на място и отстъпи крачка назад.
Авенал, изглежда бе загубил дар слово.
— Къде е Елла? — попита Струан.
— В зеления салон — рече Сейбър. — С нея има една личност. Елла й каза как се е озовала тук, в замъка… и останалата част от историята, която ти сподели с нас тази нощ.
Той се приближи към Кейлъм, но все още не го заговаряше.
— Най-добре ще е да идем при Елла в зеления салон, нали? — попита Струан.
— Да.
— Много добре. Остани тук, докато изпратим да те повикат, Макс.
— Но…
— Остани тук!
Кейлъм се изправи и погледът му срещна очите на Сейбър. Понечи да го отмине, но младежът го задържа.
— Какво има? — попита Кейлъм.
— Не мога да повярвам — рече Сейбър. — Но искам да повярвам. Елате. Слугите отидоха да повикат останалите. Може би любопитството им ще е достатъчно силно, за да ги накара да побързат.
Пипа се облегна на ръката на Нели и се запъти към зеления салон с темпото, което й позволяваха отпадналите крайници. Сейбър бе изпратил да я повикат по някакъв изключително важен въпрос. Лейди Жюстен също щяла да бъде там.
— Защо Жюстен не е дошла сама при мен? — попита Пипа. А и защо не можеше просто да затвори очи и да умре, и да приключи с всичко това?
— Не ми казаха причините, милейди. Но и вдовицата е била повикана. Пък и херцогът, не бих се учудила.
Пипа залитна.
— Не мога да го срещна. Не мога! — Не и когато подозираше, че той е по-подъл злодей, отколкото дори бе предполагала, че може да съществува.
— Вече стигнахме — каза Нели с приглушен глас. — А сега, повдигнете хубавичката си брадичка и не позволявайте на никой да види, че не сте на себе си.
— Вече никога няма да бъда себе си — рече Пипа, но повдигна брадичка и пусна ръката на Нели, преди да влезе в салона.
Жюстен стоеше близо до Елла, но нито вдовицата, нито херцогът бяха там. Пипа се втренчи в единствения друг присъстващ в стаята, една забулена жена в широка синя роба.