Кейлъм забеляза, че сега белите пръсти покриваха устата на Пипа, но тя не показа по друг начин чувствата си.
— Е — каза Грейс, като леко изпухтя, — аз пък мисля, че това е направо ужасно!
— Грейс — меко каза Арън.
— Да, така е! Знам какво е да имаш родител, който не проявява особено голяма подкрепа. Но ти не се тревожи, Пипа. Лично аз ще се постарая да ти помагам във всяко едно отношение, а съм сигурна, че и лейди Жюстен ще ти бъде не по-малко предана.
— Благодаря — рече Пипа. По клепките й вече имаше сълзи. Те искряха като онези проклети диаманти.
— Да, добре — рече вдовицата. — А другото писмо е наистина изключително важно. Пристигна със специален куриер преди не повече от половин час. Толкова съм развълнувана, а и съм сигурна, че и вие ще се почувствате като мен.
Той просто изпитваше нужда да прегърне Пипа.
— Това… — вдовицата размаха парче кремав пергамент — е от самия крал. Станете и двамата! Само така подобава на случая.
Пипа веднага се изправи, и Кейлъм я последва. Той забеляза, че Арън и Грейс също станаха.
— Хвани ръката на съпруга си, Филипа. Това са най-подходящите думи, с които да бъдете изпратени да заченете плод.
Кейлъм трепна при тази липса на чувствителност у старицата. После изправи рамене и предложи на Пипа ръката си. Тя положи длан върху нея. Застанали близо един до друг, той просто не можеше да не се втренчи, както бе сторил и в църквата, в кожата на невестата си, толкова нежна и почти толкова бяла, колкото и роклята й, на фона на лъскавата й черна коса. Влажните й тъмни мигли сега бяха сведени, а пълните й устни трептяха, преди тя да успее да ги стисне здраво.
Внезапно Арън се отправи покрай вдовицата и отвори вратата.
— Скоро вие ще бъдете посветени в дългата история на това, как вашият род вярно е служил на отечеството — каза вдовстващата херцогиня Франчът. — Тези години на служба сега са справедливо възнаградени.
Кейлъм съвсем не бе готов за първия си урок по семейна история.
— Радвам се — учтиво рече той.
— Всички въпроси около законността вече са разрешени — каза старата дама, цитирайки бележката. — Точно това казва негово величество. Ти, Кейлъм, можеш да приемеш полагащата ти се титла. — Тя цялата сияеше. — С течение на времето ще свикнеш с името, с което си бил кръстен. Но дотогава, разбира се, можеш да използваш, което име си поискаш.
— Благодаря — каза Кейлъм, като погледна към Арън. — Винаги ще предпочитам да бъда наричан Кейлъм от близките ми хора.
— Може би. — Очевидно вдовицата бе в настроение да проявява великодушие. — Но ето думите, които трябва да запомниш и да носиш в сърцето си, когато се отправиш към брачното ложе: „Кралят удостоява с кралската си благословия вашата венчавка и брака ви.“ Това е. — Тя се изправи в цял ръст, колкото и невзрачен да бе той, и притисна кралското писмо към сърцето си.
Кейлъм най-сетне успя да принуди краката си да се задвижат и се приближи към вратата.
— Кралска благословия! — възкликна Грейс и той чу отчаянието в гласа й.
Той погледна към Пипа и рече:
— Кралска благословия? Струва ми се, че ще имам нужда от нея.
Цялата ярост на синия й поглед се стовари върху му, и тя рязко отдръпна ръката си от него.
— И това няма да ти помогне!
На Арън никак не му се искаше да напомня на Кейлъм, че и самият той беше се държал като пълен глупак, заслужаващ един здрав пердах точно в деня преди венчавката си с Грейс.
— Аз също се държах като глупак в деня на сватбата си — каза Арън и тайничко се подсмихна. Имаше моменти, когато се налагаше гордостта да бъде жертвана в името на едно добро дело.
— Нима намекваш, че аз се държа като глупак? — попита Кейлъм. Съблякъл официалния си фрак и вратовръзката и обърнал гръб на Арън, той се подпираше на перваза на прозореца в малкия кабинет, част от апартамента, който беше предпочел пред херцогските покои.
— Намеквам ти, че не виждаш нещата особено ясно. Оттатък — той посочи към вратата, която водеше към стаите на Пипа, — оттатък те чака жена ти, човече. Използвай главата си, и иди при нея!
— Тя не ми вярва.
— Вярвам ти.
— Въобще не разбираш какво се случи тук.
— Разбирам достатъчно. Иди при нея, човече!
Нямам нужда да ми казват кога да ида при собствената си съпруга! Ще го сторя в подходящия момент.