В дланта му падна малко бледо нещо, изсушено и бяло като пергамент. Когато Пипа го докосна, откри, че гънките му са съвсем меки.
— Какво е това? — попита тя, а когато погледна лицето му, видя, че е направо онемял от изненада.
— Това е булото! — възкликна той. — Бил съм роден в това. През цялото време съм носел на врата си доказателството кой съм.
Той я погледна в очите.
— Ще ти обясня, но то е дълга история. Засега нека просто го наречем дар от майка ми, който е трябвало да се погрижи един ден да се върна у дома.
Кейлъм улови ръката й и я притисна към гърдите си.
— Какво усещаш?
— Ударите на сърцето ти — прошепна тя.
Той допря чело до нейното.
— Чуваш ли го? Чуваш ли това, което чувам аз, Пипа?
Затворила очи, тя се заслуша.
— Да… — Дишането й се учести. — Да! Някакъв тих глас, като морето?
— Като морето. Гласът на майка ми.
Вплели ръце, те се заслушаха.
Аз ще те отнеса у дома!