— Интересно — рече Арън. Беше спрял да пише.
— Госпожа Могач, нашата многоуважаема икономка в Къркълди, която винаги ми викаше: „самозваното келешче“, с огромно удоволствие все повтаряше как всички знаели, че аз съм просто копеленцето на някакъв си змиеукротител.
Арън зашари с писалката и скоро върволици ноти се заредиха по листа, където само допреди миг изглеждаше, че е започнал да пише писмо.
— По дяволите, Арън! — Все ставаше така. Когато трябваше да се изправи лице в лице със света, Арън винаги се оттегляше в музиката. — Проследих тези хора през тридесет и петте години назад във времето, за да намеря себе си. И сега, когато вече знам кой съм, няма да се успокоя, докато не го докажа на света.
— Ти каза, че всичко, което искаш, било да видиш Франчът — избухна Струан. — Обеща ми, че няма да се поблазниш да заемеш неговото място!
Арън хвърли писалката и се облегна назад в стола си.
— Ти си Кейлъм Инес. И си наш брат във всяко отношение, само не и по име. Баща ми се погрижи да не бъдеш безпаричен, а аз се нуждая от теб. Доколкото разбирам, смятал си, че си син на змиеукротител или на каквото и да е там, но си решил да доказваш нещо друго. Но, казвам ти, няма нищо срамно в потеклото ти, приятелю. Повече никога няма да говорим за това.
Черна ярост заля Кейлъм. Той грабна листа от писалището и видя, че Арън е започнал да пише писмо до Франчът.
— „Моля ви да разберете“ — прочете той на глас. Арън не бе написал нищо повече, освен ноти. — Моля ви да разберете какво? Че разсъдъкът на господин Кейлъм Инес е помрачен и, че действията му трябва да бъдат пренебрегвани? Чуй ме добре, Арън. А и Струан знае това не по-зле от мен. Аз открих Майлоу и Миранда, братът и сестрата, които са продавали лекове, двамата, за които си е спомнил бащата на Робърт Мърсър, а и бащата на прислужницата на Грейс. И Миранда говореше за едно бебе, което било донесено в лагера им близо до замъка Франчът на панаира, състоял се преди тридесет и пет години. Донесено от помощничката на змиеукротителя, която не била бременна преди това. Случило се е броени дни след като херцогиня Франчът родила син. Миранда каза, че тайнственото бебе било от благородно потекло.
— Благородно потекло? — Арън широко разпери ръце. — А по какво се различава бебето от благородно потекло от всяко друго бебе?
— Не ми се подигравай! — Бавно и решително Кейлъм разкъса листа на две и остави парчетата да паднат плавно на килима. — Аз не съм дете на змиеукротителя. Аз съм херцог Франчът. Ако някога съм се съмнявал в това, само щом зърнах сестра си, и всичките ми съмнения се разсеяха.
Арън внезапно се приведе напред и подпря ръце на писалището.
— Ако за миг повярвам, че си този, за когото се мислиш, повтарям, ако, то тогава кой, за Бога, е заел мястото ти?
— Когато узнаем това, ще знаем всичко — заяви Кейлъм. — Трябва само да се молим тези пътуващи артисти да не предупредят за мен онзи, който е извършил престъплението.
Струан дълго време бе стоял смълчан. Сега измърмори някаква ругатня под носа си и застана до брат си.
— Ама какво говорим? Който и да е сторил това, той никога не бива да разбере за подозренията ти, Кейлъм. Те очевидно ще загубят всичко, ако бъдат разкрити.
Задоволството на Кейлъм при тази промяна в тона бе малка утеха, но поне бе нещо.
— Съгласен съм — рече той. — Този самозван херцог Франчът не е бил инициаторът за размяната. Някой друг го е поставил на моето място, а този човек е щял да спечели много, ако аз бъда премахнат. Ако този злодей, който и да е той, узнае за мен прекалено рано, животът ми ще бъде в сериозна опасност. Няма да разкрия кой съм, докато не получа неопровержимо доказателство за това, та да го представя пред света.
— Много благоразумно — рече Арън. — А и ще положиш всички усилия да запазиш в добро здраве настоящия носител на титлата Франчът, нали? Сигурно разбираш, че съществуват, ако си прав, много подробности, за които нищичко не знаеш. Но трябва да си съвсем наясно, че неговата смърт несъмнено ще предизвика решителни действия.
Кейлъм добре разбираше това.
— Утре ще се срещна с този мъж — каза той. — И все някак ще успея да защитя честта си и да пощадя живота му.
— А нашата задача — отбеляза Струан, — ще е да следим за човека зад херцога. Има някой, който ще се разкрие като очевидния престъпник, стига само внимателно да наблюдаваме.