Страните на Жюстен пламнаха и тя прошепна:
— Пипа!
— А също и ипекакуана. Дойката ми прибягваше до това средство, когато поради твърдоглавието ми вътре в мен попадаха някои неща, които не биваше да попадат там и които тя имаше желание да извади.
— Пипа!
— Хм. Човек трудно забравя подобни моменти. Както и да е, за да съм сигурна, че моят годеник, както и приятелите му, ще бъдат напълно… ъ-ъ… изпразнени от нежелано съдържание, аз добавих съставките към последните им четири бутилки бяло вино. Както и към двете бутилки коняк, с които приключиха гуляя си. Какъв късмет за тях, че ги спасих от ужасното главоболие, което иначе щеше да ги мъчи днес.
— О, Пипа! О, Божичко, но те са толкова… зле!
— Сигурна съм, че са зле — отбеляза Пипа доста прозаично. — Сигурна съм и, че надали знаят къде е горе и къде долу, така да се каже.
9
— И това ако не надминава всичко! — каза Струан с приглушен глас. Той смушка с лакът Кейлъм, който седеше до него на една от отвратително неудобните пейки в залите на аукционна къща „Кристи“.
— Не сега — смъмри го Кейлъм. Най-добрата аукционна къща в Лондон никога не бе обръщала особено внимание на удобството на своите клиенти. Малкият огън, който мъждукаше в единия край на обширната стая, не помагаше кой знае колко да се смекчи спартанската обстановка. Кейлъм се премести напред върху пейката. — Картините на Рейнолдс са на ред. Арън отдавна копнее за този екземпляр.
Силните пръсти на Струан, които се забиха в ръката под рамото му, най-сетне успяха да привлекат вниманието на Кейлъм.
— Не се обръщай веднага — прошепна Струан, — но точно в момента най-прочутият страхливец на Лондон се приближава. А момчето в зелено го държи под ръка.
— Не споменавай това — процеди Кейлъм през едва-едва отворени устни. — Никога!
— Ама той наистина те преследва, казвам ти! Идва право насам. Сигурно е бил на Хановър Скуеър и са му казали, че си тук.
— Момчето… извинявай, дамата в зелено виси на ръката му, а Хорвил съставлява ариергарда в компанията на Анри Сен Люк, ако не ме лъже паметта.
Кейлъм сепнато се обърна настрани… и погледът му моментално попадна върху тревожните тъмносини очи на лейди Филипа Чонси. В същия миг той скочи на крака.
— Добър ден, милейди — каза, като умишлено отбягна да поздрави Франчът.
Споменът за последната им среща моментално се изправи между тях заедно с мисълта, че той я бе помолил да напусне Франчът заради него и тя му бе отказала. Пипа склони очи и му позволи да хване ръката й. Кейлъм се наведе, за да докосне с устни пръстите й, и почувства как тя трепери. Сигурно и Франчът щеше да усети треперенето на жената, която държеше под ръка.
— Много трудно се оказа да се срещне с вас човек, Инес — каза Франчът. — Вече дни наред ви изпращам съобщения.
Този път Кейлъм погледна мъжа право в лицето.
— С мен ли е трудно да се срещне човек, ваша светлост? — В същия миг той чу как представянето на картината на Рейнолдс започна.
— Абсолютно наложително е да поговорим — каза херцогът. Лицето му не бе съвсем същото като онова, което Кейлъм си спомняше. Изглеждаше изнурен и имаше сини кръгове под очите, а дрехите му, като че ли бяха скроени за малко по-едър човек. — Не беше… Не бях в състояние да дойда лично до днес. Моля ви, господин Инес! Това е много деликатен въпрос. Бихте ли ни направил честта — на мен и на годеницата ми, както и на нашите приятели, — да ни придружите на малка разходка из парка Сейнт Джеймс?
— Двамата с виконт Хънсингор в момента сме заети, трябва да свършим една услуга на брат му, маркиз Стоунхейвън. — Още докато говореше, Кейлъм чу как аукционерът приключи разгорещеното си описание на портрета и даде знак за наддавания.
Лейди Хорвил се притискаше към мъртвешки слаб и определено демоничен на вид мъж, чиято френска кръв направо прозираше под кожата му. Тя се усмихна, като разкри трапчинките си пред Кейлъм и придърпа спътника си напред.
— Познавате ли се с Анри Сен Люк, господин Инес? — А на придружителя си каза: — С господин Инес вече сме се запознавали, нали, господин Инес?
Днес вкусът на самата дама се разкриваше в хитроумно изрязания кръгъл отвор в горната част на гранатово черното й манто, който позволяваше белите й гърди направо да се натрапят на погледа.
Някъде зад гърба на Кейлъм аукционерът извика:
— Та вие ни обиждате, сър! Наддаването започна на хиляда гвинеи!