Струан имаше вид на човек на ръба на апоплектичния удар, но въпреки това стори, както го помоли Кейлъм, и тръгна редом с него, за да последват Пипа, херцога, лейди Хорвил и Сен Люк навън, в слънчевия следобед на „Пал Мал“.
Едва се отдалечиха на няколко метра, и Франчът рязко се обърна към Кейлъм, за да му подаде припряно някакъв плик.
— Не мога да приема това — каза той с видимо оскърбление. — Заради доброто си име, умолявам ви да ми помогнете в една работа, която няма да ви навреди, но пък ще спаси мен.
Кейлъм се втренчи в Пипа, докато тя бавно повдигна лице. И двамата знаеха, че пликът в ръцете му е същият, който тя бе предала на Сейбър Авенал преди почти седмица.
— Може ли да го отворя? — попита той Франчът.
— Разбира се. И без това знаете какво съдържа. — Херцогът кимаше изискано на минувачите, запътили се към каретите си, а същевременно изрецитира съдържанието: — Аз, ваша светлост, съм джентълмен. И като такъв ще се постарая да забравя, че не пожелахте да дойдете на нашата среща тази сутрин. Нека оставим това събитие зад гърба си. Подписано е К И.
Кейлъм извади листчето от плика и прочете написаното не от неговата ръка, но от негово име.
— Това ми се вижда достатъчно великодушно, ваша светлост — рече той. — Целта му е да предотврати повторение на неприятното събитие. — Докато говореше, усещаше, че Пипа го наблюдава.
— Не мога да позволя дори да се допусне, че съм се отказал — рече Франчът.
— Но вие се отказахте.
— Не бях в състояние да се появя — каза Франчът. — Бях… болен.
— Така твърдите вие — отбеляза Кейлъм.
— Наистина беше така. Имаше… изглежда, сме яли нещо развалено. Моля да ми помогнете в това трудно положение, като кажете, че всъщност съм се появил в Хайд Парк в уговореното време.
— Проклет да съм — измърмори Струан. — Невероятно!
— Наистина невероятно — каза и Кейлъм.
— Няма да ви навреди, ако кажете, че сте се прицелил неточно, а моят пистолет е гръмнал преждевременно.
Кейлъм се разсмя невярващо.
— Няма да ми навреди ли?
— На вас не ви е нужно да се грижите толкова за репутацията си, както на мен.
Подобна арогантност надминаваше границите на понятното.
— Не — кратичко отвърна Кейлъм. — Не. Това, което предлагате, е невъзможно.
Франчът каза:
— Ще ви се отплатя за усилията.
Онова, което искам, няма да можеш да ми платиш, самозванецо.
— Не — повтори той.
— Вижте, все още съм болен. Дойдох днес тук, защото вие пренебрегнахте всичките ми усилия да ви накарам вие да дойдете при мен.
— Така е, наистина. — Поне по десет пъти на ден бяха изпращани съобщения и пратеници, умоляващи Кейлъм да посети херцога на „Пал Мал“.
— Много добре. Нека се опитаме да скалъпим друга история. И на двама ни оръжията са стреляли преждевременно. Ето на. Какво повече мога да ви предложа?
Ха! Една идея бавно се оформяше в съзнанието му.
— Да разбирам ли, че ми предлагате нещо като приятелство, ваша светлост? — Този подлец се бе перчил с нея днес, сякаш тя бе просто част от фалшивата му публична демонстрация на лично щастие. — Май не се изразих добре. Да разбирам ли, че отношението ви към мен е претърпяло коренна промяна? Че желаете да се присъединя към вас в тази заблуда, за да можем да се сближим повече като двама мъже със силен характер, които държат взаимно на репутациите си?
Струан се покашля. Франчът примигна бавничко, и то няколко пъти. Пипа видимо бе затаила дъх.
— Може би не съм ви разбрал достатъчно…
— Не, не — припряно рече Франчът още преди Кейлъм да довърши. — Напълно правилно сте ме разбрал. Точно това имах предвид. Още от мига, в който ви зърнах… е, да, съвсем скоро след това, си казах: „Ето един мъж, чието приятелство си струва да спечели човек“. Единствено злата съдба бе виновна да поемем по грешния път. Да, наистина бих оценил вашето приятелство като истинско съкровище, сър.
— И оръжията и на двама ни са стреляли преждевременно в утрото на предполагаемия ни дуел?
— Да, да, да — облекчението караше Франчът да говори направо задъхано. — Слава на Бога, че сте толкова разбран човек. Стреляли са преждевременно и сега и двамата сме твърдо решени да покажем благодарността си към благосклонната съдба. Съдбата, която не ни лиши от възможността да прекараме много приятни часове заедно.
Лейди Хорвил изпляска с пухкавите си бели ръце. Струан издаде напред долната си устна и се залюля напред-назад на пръсти.
— Много сте благороден, господин Инес — каза Пипа със своя очарователен, нежен и ясен глас. — А сега, не бива да ви задържаме повече.