С това тя моментално си спечели един смръщен поглед от страна на Франчът.
— Не бива да бъдем толкова повърхностни, скъпа. Не се прави така при дадените обстоятелства.
— А вие какво бихте предложили? — попита го Струан, и то с пресилена любезност. — Чай, може би? Или пък една игра на крокет на моравата?
— Това, а и повече — пропя лейди Хорвил. — Защо Етиен не ви покани в замъка Франчът за прелестното увеселение, което започва там идния месец. Точно тогава ще празнуваме рождения ден на Етиен, нали знаете.
И гръм да бе паднал точно на паважа пред краката му, Франчът не можеше да изглежда по-слисан. Кейлъм се втренчи в мъжа и осъзна, че всъщност двамата трябваше да имат един и същи рожден ден.
Лейди Хорвил продължи невъзмутимо:
— Не мислите ли, че това би било прекрасно, лейди Филипа? Ще бъдем Анри и Сейбър, и Етиен, и аз. Вдовицата, разбира се. И лейди Жюстен, макар че човек едва ли трябва да брои и лейди Жюстен, нали?
Кейлъм погледна жената и почувства, може би за първи път в живота си, отчаяното желание да разтърси представителка на по-слабия пол така, че тя да загуби дар слово.
— Господин Инес би бил такава чудесна добавка. — После тя се обърна към Струан и каза: — И вие, разбира се, лорд Хънсингор. Както и вие — каза тя на Пипа, без да я поглежда отново.
— Невероятно! — измърмори Струан за втори път.
— Отлична идея — някак глухо каза Франчът.
Струан вече клатеше отрицателно глава.
— Какво очарователно предложение — рече Кейлъм, преди Струан да успее да изрече категоричния си отказ. — Не мислиш ли, Струан? Очарователно и щедро. Тъкмо тази сутрин си говорехме, че ни е нужна малка почивка от сезона в града. Обсъждахме дали да не прекараме известно време в провинцията. Разбира се, Корнуол не бе точно мястото, където смятахме да идем, но…
— Настоявам — вметна Франчът, очевидно разгорещявайки се заради надеждата напълно да възстанови репутацията си. — Ще дойдете в замъка Франчът като мои гости и ще останете толкова дълго, колкото е възможно.
Тъмните присвити очи на Струан искряха от върло негодувание.
— Като че ли виконтът все още не е убеден — рече лейди Хорвил, а сините й очи бяха кръгли и невинни. — Вие го склонете, лейди Филипа. Кажете му колко много ще значи за вас компанията на господата точно когато ще започнат празненствата в чест на наближаващата ви венчавка.
Пипа забележимо преглътна и страните й поруменяха.
— Ако това ще достави удоволствие на всички, тогава, разбира се, ще е приятно и за мен.
Тя не искаше той да идва. Кейлъм стисна ръце зад гърба си. Тя не искаше той да идва, защото се страхуваше от онова, което би могло да се случи, ако дойде.
— Благодаря ви, лейди Филипа — учтиво рече той. Нямаш ми вяра, а нямаш вяра и на себе си, когато си с мен.
— Ще бъде много весело, уверявам ви — дърдореше лейди Хорвил. — Ами да, непрестанно ще се забавляваме. Ако бъдете много добър, господин Инес, ще настоявам лично аз да ви заведа на панаира. Какво ще кажете?
Той прехвърли вниманието си от лицето на Пипа към лейди Хорвил. Думите й достигнаха до съзнанието му бавно, много по-бавно, отколкото бяха изречени.
— На панаира ли?
— Разбира се, на панаира — рече тя, като поклати към него пръст. — Всички знаят, че херцогът напуска сезона по-рано и се връща в замъка Франчът заради рождения си ден и заради панаира. Той ще бъде следващия месец. Всяка година е все по същото време, и е било така от години.
— Панаирът във Франчът — неясно промълви Струан.
— Да — възкликна лейди Хорвил, очевидно във възторг. — Тази година на панаира ще има още един веселяк. Нашият скъп нов приятел, господин Кейлъм Инес.
10
— Тази твоя тайнственост вече изчерпва търпението ми — каза Кейлъм.
Като се преструваше, че дреме, Струан се друсаше между възглавничките в градската карета на Стоунхейвън, с която пътуваха в нощта. Откак се бяха върнали на Хановър Скуеър в късния следобед, той не бе излизал от покоите си, докато не се появи внезапно, за да съобщи за това налудничаво излизане. Отказваше да обясни каквото и да е относно посещението си в заведението на госпожа Лъшботам предната вечер, само спомена някои съвсем общи неща.
— Струан — остро рече Кейлъм, — ако не ме удостоиш с вниманието си, ще наредя каретата да обърне към дома.
— Моята карета — обади се Струан, без да отваря очи.
— Колко вярно! — Подобни забележки никак не бяха в стила на приятеля му, затова Кейлъм се намръщи още повече. — В такъв случай, ще сметна, че тази нощ е прекрасна за разходка пеша.