Въпросните диаманти бяха инкрустирани върху удивително колие като паяжина, с многобройни остри връхчета, които едва докосваха скромното деколте на семплата сатенена рокля.
— Малко подло, от негова страна, не мислите ли? — с въздишка рече Уокингъм. — Не мога да виня човек като Франчът, че предпочита жена като Хорвил, но, по дяволите — чак пък да се перчи с нея пред момичето?
Кейлъм стисна зъби и започна внимателно да наблюдава лейди Филипа.
А лейди Филипа внимателно наблюдаваше годеника си и неговата придружителка.
— Изглежда ужасно разстроена, мен ако питате — рече Уокингъм. — Казват, че е тихо създание. Книжен плъх, или нещо подобно. Била затворен човек, но си личи, че е хвърлила око на херцога. И сега направо е бясна.
— Не бих казал — обади се Струан иззад Кейлъм. — Бих казал, че е… хм, какво би казал ти за лейди Филипа, Кейлъм?
— Че е оживена — отвърна Кейлъм, като изненада дори и себе си. — Проклет да съм. Изглежда оживена. И нетърпелива.
— Точно така ми се стори и на мен — рече Струан. — А сега трябва да тръгваме.
Кейлъм се обърна така, че Уокингъм да не вижда лицето му, нито пък да го чува.
— Имай търпение, Струан. Та ние току-що пристигнахме! Със сигурност никак няма да е прилично, ако си тръгнем веднага.
— Не мисля, че ми харесва погледът ти. Обеща ми, че ако мога да ти уредя просто да го видиш — само да го видиш — ще бъдеш доволен. Каза, че с това мисията ти приключва.
— Благодаря ти, че ни издейства покани — рече Кейлъм, като се усмихна великодушно. — Но сега разбирам, че май съм те излъгал.
— Знаех си! — възкликна Струан. — Въобще не трябваше да се замесвам в това.
— Не съм те молил за помощ — напомни му Кейлъм. — И сам съм успявал да получа достъп до разни соарета в Лондон. Ти не си единственият ми познат и аз не съм човек, напълно лишен от контакти.
Струан изсумтя презрително.
— „Ужасно опасен негодник“ е изразът, с който съм чувал да те определят, приятелю. И съм го чувал от устата на не един наблюдателен баща, ако не греша.
— Не говорех за буйните дни на младостта си — рече Кейлъм, който се почувства леко засегнат. — Имах предвид приключенията около търсенето на невеста за Арън. Но както и да е. Защо не се върнеш на Хановър Скуеър и да ме почакаш там? Обещавам да не върша пакости в твое отсъствие.
— Въобще не си въобразявай, че съм чак толкова изкуфял, та да те оставя в подобна компания, и да ти имам доверие. Тръгвай с мен — веднага!
— Не мога.
— Защо?
Кейлъм скръсти ръце и подпря с юмрук брадичката си.
— Не мога да дойда с теб, защото вероятно съм сгрешил. Това може би е само началото на всичко, което смятам да сторя.
Струан изпъшка.
— Франчът е злодей. Той е покварен развратник. А дуелите са едно от любимите му забранени развлечения. Умолявам те, не прави нищо, с което да привлечеш вниманието му. Не и преди да сме готови, ако въобще решим, да се разправяме с него.
— Ще имам предвид предупрежденията ти.
— Какви ги говоря? — простена Струан. — Ние няма никога да се разправяме или да имаме каквото и да е вземане-даване с него. Ти ми даде дума, че всичко, което искаш, е само един поглед към този човек. А после, каза, ще си тръгнем незабавно.
— Винаги много ме е бивало да дрънкам врели-некипели — рече Кейлъм, и отново се загледа в лейди Филипа Чонси.
— Нищо подобно! — Очевидно Струан се разпалваше. — Ти си, или поне с течение на времето стана, един от най-благоразумните и уравновесени хора. Ти, и само ти си човекът, който успя да предотврати преминаването на наследството на брат ми в ръцете на омразния ни братовчед. Откак татко почина, ти винаги си ни ръководил по най-мъдрия начин и…
— И съм просто човек, а не светец. — Оживена. И невероятно нетърпелива. Точно така трябваше да бъде определено настоящото настроение на лейди Филипа Чонси. — Бихте ли ни извинил, милорд — каза Кейлъм на Уокингъм. После здраво хвана Струан за лакътя и го поведе към едно място, където се озоваха точно между лейди Филипа и нейния годеник.
— Мили Боже! — Струан моментално обърна гръб към момичето. — Мисли, човече! Ако въобще имаш мозък, с който да мислиш. Ще те види, че я зяпаш.
— Тя е прекалено заета — отвърна Кейлъм, а погледът му се насочи към една бързо потропваща сатенена пантофка.
— Вероятно се чувства ужасно неловко — рече Струан. — Унизена, без съмнение. Направили са я за посмешище пред половин Лондон.
— Но не тя представлява срамна гледка. И си го знае. Ако не греша, тази дама е отегчена от събитията около себе си и желае да се занимава с неща, които й се струват по-важни.