Ако Вероник бе избрала сцената за свое професионално поприще, най-вероятно прочутата госпожа Сидънс никога нямаше да познае славата. Смразяващите кръвта писъци на Вероник Лъши да дойде и да я спаси, бяха достатъчно правдоподобни, та Кейлъм чак тръпки го побиха.
Но той все пак постигна желания резултат. Подът под краката му се разтресе от приближаващите тежки стъпки. Изчака достатъчно дълго, за да види как госпожа Лъшботам се появява на върха на стълбището, преди да отвори най-близката врата и да избута вътре борещата се пищяща Вероник.
Съвсем скоро пристигна и главната шивачка.
— В мига, в който и тя влезе в стаята, Кейлъм затръшна вратата и се притисна гърбом към нея с борещата се Вероник, притисната в прегръдките му.
— Тоя си го бива — успя да изрече момичето между писъците. — Иска вие да го гледате как ме гледа. Чувала ли сте друг път подобно нещо?
— Готови сме на всичко, за което господинът е готов да си плати по тарифите — рече госпожа Лъшботам и скръсти ръце. — Неговите пари са нашето време, Вероник.
Кейлъм се молеше някакво чудо да подскаже на Струан, че точно сега е моментът да направи посещението си при Майлоу и Миранда.
Щом чу онзи дрезгав звук, който се издава, когато някой прочиства гърлото си, Кейлъм стисна още по-здраво Вероник и за първи път се огледа из стаята.
На обширно ниско легло се беше излегнал възрастен пясъчно рус господин, който не беше сам.
— Бъди добро момче и напомни на дамата за нашето присъствие? — рече той на Кейлъм, като посочи госпожа Лъшботам. Когато тя се обърна към него, господинът каза: — Май забрави за времето, което получаваме срещу нашите пари, а, Лъши?
Струан бе името, което Кейлъм безмълвно проклинаше, докато затваряше очи, за да ги предпази от гледката как дебелите пръсти на този едър мъж си играят с къдравите черни косъмчета по гърдите на Анри Сен Люк.
Понякога Анабел се чудеше защо ли толкова дълго търпи Етиен.
Макар и да бе лято, а и коженото й палто наистина я предпазваше от неприятния хлад на нощта, вече й бе омръзнало да седи на пост в каретата си и да върши онова, което Етиен би трябвало да си върши сам.
Държеше завеската на прозорчето разтворена, за да вижда входната врата на заведението на Лъши — както и на каретата, която бе довела Кейлъм Инес тук.
Наистина, ако не бе проявила благоразумието да провери лично какви ги върши Кейлъм Инес, глупавият Етиен въобще нямаше да разбере, че е в опасност, докато не стане прекалено късно.
Ако Етиен е в опасност, в опасност е и Анабел — но тя поне притежаваше достатъчно съобразителност, за да обърне развоя на събитията в своя полза.
— Лорд Хънсингор вътре ли е? — извика Кейлъм на кочияша, който го очакваше.
— Да, сър, той е…
— Дано да е! Хановър Скуеър, човече. И бързай! — Кейлъм се хвърли в каретата, строполи се върху седалката и затвори очи.
— Едва не тръгнах без теб — рече Струан. — Какво, за Бога, те забави толкова?
Кейлъм отпусна глава назад.
— Няма да го обсъждаме. Там ли бяха?
Единственият отговор бе трополенето на колелата и скърцането на ресорите.
Кейлъм отвори очи.
— Там ли… — Вниманието му моментално бе привлечено от една фигура, сгушена на седалката срещу Струан.
Наметало с качулка напълно прикриваше лицето на спътника им.
— Е? — попита Кейлъм, когато повече не можеше да се сдържа.
— Ами-и… — Струан здравата се намръщи и сбърчи нос. — Трудно ми е да ти обясня, наистина. По-добре да почакаме, докато стигнем Хановър Скуеър и останем сами.
— Как ли пък не! — избухна Кейлъм. — Кой е това?
— Боя се, че няма да си много доволен.
— Кой?… — Един проблясък в мислите светкавично се оформи в абсолютна увереност. — Струан, моля те, кажи ми, че греша! Това не е… — и той посочи закачулената фигура.
— Боя се, че е — каза Струан.
— Не!
— Хм. Стори ми се единственият изход.
— Значи цялата ужасна история е била заради това от самото начало?
— Така е.
Кейлъм присви очи и изгледа новопоявилия се проблем.
— Опита ли се да видиш Майлоу и Миранда?
— Те не са там.
— Но дори не си проверил, нали?
— Нямаше нужда — каза Струан. — Видях ги да си тръгват вчера, бяха си стегнали багажа.
Кейлъм напълно застина.
— Тогава говори ли с тях?
— Виж — каза Струан, като се помести напред, — няма начин да представя действията си в по-малко цинична светлина, отколкото ги виждаш ти. Но просто нямах друг избор. С времето ще видиш, че съм бил прав.
— Съмнявам се. Говори ли с Майлоу и Миранда?
— Чух Лъшботам да им казва, че стаята им ще се използва за други цели, докато се върнат. Кейлъм примигна. Те си бяха отишли. Последният му шанс да получи доказателството, което Миранда би могла да предостави, бе пропилян… чак до зимата.