Пипа се завъртя с лице към прозорците. Дали да не отвори някой от прозорците и да се измъкне навън, преди някой да влезе и да я открие?
Гласовете бяха затихнали за известно време. Сега отново се чуха, след това последва още една пауза.
После вратата се отвори и се появи Кейлъм Инес, обрамчен от светлината.
— Пипа? — Той влезе и затвори вратата. — Пипа, скъпа моя, какво се е случило?
Той бе толкова… Това лице, неговото лице, тя нямаше никога да забрави. В този миг Пипа разбра, че където и да отиде и каквото и да стане с живота й, красивото лице на Кейлъм Инес ще е винаги с нея.
— Ъ-ъ, нищо не се е случило. Абсолютно нищо. Просто бях… тоест, реших да поизляза с каретата…
Кейлъм поклати глава и едната му тъмна извита вежда се повдигна.
— Не, Пипа, не си решила просто да поизлезеш с каретата.
— Аз съм много разумна, уравновесена жена. Не ми е присъщо да взимам прибързани решения. Още по-малко пък да действам прибързано. Всъщност ако някой има проблем, за решаването, на който е необходим трезв разсъдък, той спокойно би могъл да се обърне към мен.
— Би ли могъл?
— О, да. Предполагам, че съм наследила тези черти от баща си. Той също ги притежава, нали знаеш, и аз винаги съм…
— Си се възхищавала от тях?
— Точно така.
— Седни, Пипа.
— Ами… не, благодаря. Трябва да тръгвам.
Кейлъм се приближи към нея.
— Та Спрингър те е посрещнал само преди няколко минути!
Пипа се пресегна да вдигне качулката си и изпусна чантичката си.
— О, каква досада! — Наистина, нейната непохватност бе истинско мъчение.
Още преди да успее да се наведе за чантичката си, Кейлъм я вдигна и я окачи на китката й. Стори й се, че се усмихва — само лекичко. Е, нека се смее на непохватността й.
— Часът е изключително късен. Би могло дори да се каже, че е изключително ранен. Една млада дама не излиза навън сама в подобен час, без да има причина за това. Не мога да те пусна да си тръгнеш, преди да си ми казала защо си дошла.
Да му каже бързо — да го помоли да разбере бързо, и да стори онова, което бе сигурна, че е абсолютно наложително заради собствената му безопасност — бе единственият й изход.
Трябваше да почакам, докато се уверя, поне дотолкова, доколкото е възможно, че никой няма да забележи излизането ми. Затова се наложи да изчакам да стане доста късно, нали виждаш.
— Виждам, че си изпаднала в голяма беда. — Като се намръщи, той се изправи пред нея. — Сигурно знаеш колко непредпазливо постъпваш, като оставаш сама в компанията на мъж, в усамотението на това жилище, и то без по-възрастна придружителка?
— Повече от непредпазливо. Постъпката ми е направо скандална и би могла да доведе до съсипване на репутацията ми. — Сега вече той трябваше да разбере, че тя не е глупаво неопитно момиче, което не знае как стоят нещата в този свят.
— Но въпреки това си дошла — каза той по-тихо. — Затова трябва да сторим всичко по силите си, за да се погрижим за репутацията ти?
Няма да се случи подобно нещо — отвърна тя с увереност. Кажи му и си тръгвай!
— Толкова ли си сигурна?
— Естествено. — Как можеше да се съмнява, че тя предварително е обмислила всичко много внимателно? — Ти си джентълмен.
— И затова ми имаш доверие?
Пипа откри, че не може да диша.
— Разбира се.
— И нищичко в теб не ти подсказва, че ще е по-добре, ако мъничко се страхуваш от мен? Особено в светлината на онова, което се случи между нас при… я да видим… — Той присви очи и се престори, че брои наум. — Три случая? Точно така. Три пъти.
— Ами… не. — А дали бе така? Несигурността се спотайваше тук и там из нея, на мънички парченца, но тя нямаше да й позволи да нарасне. — Много по-вероятно е ти да се страхуваш от мен. — Тя бързо притисна с пръсти устата си, ужасена от онова, което току-що бе намекнала.
— Нима? — Сега вече той наистина се усмихна и подпря юмруци върху стройните си хълбоци. — И как така, мила? И ти ли имаш навик да отправяш предизвикателства за дуел? Да ме си дошла въоръжена с пистолет?
Тя се разсмя.
— Няма да потрябва пистолет, за да се пазя от теб, Кейлъм.
Той се обърна с гръб към нея толкова рязко, че Пипа трепна изненадано.
— Мисля, че сте в много по-голяма опасност, отколкото подозирате, лейди Филипа.
Нещо ново се бе появило в гласа му, нещо непознато и стаено. А ето, че тя вече бе лейди Филипа, но пък може би така беше по-добре.
— Имам причина да дойда тук тази вечер… Кейлъм.
Онова тягостно, горещо усещане отново се появи дълбоко в Пипа, пареше някъде ниско в нея и пораждаше странна тежест между бедрата й.
Тя разпери длан върху гърба му и го погали — съвсем лекичко.