— Не вярвам, че проявявам глупост, като ти се доверявам. — Жестът й щеше да бъде сметнат за прекалено дързък. Тя махна ръката си.
— Недей — рязко каза той. — Моля те, докосвай ме, Пипа. Точно както правеше.
Почти без колебание тя стори онова, за което я молеше. Кейлъм бе топъл и напрегнат. Пипа разтри един очертаващ се мускул. Ако можеше, щеше да облекчи това напрежение, което изопваше тялото му.
— Твърде слаб съм, Пипа.
И другата й ръка се присъедини към първата. После тя облегна буза много внимателно между ръцете си.
— Ти беше права — тихо рече той. — Наистина трябва да се страхувам от теб.
Тя не го разбра.
— Ако можех, а и ако ти би ми позволил, много бих искала да се грижа за теб, Кейлъм Инес.
Тя мислеше за него — единствено за него.
— Животът ми не ми принадлежи — каза тя, без да е искала да му казва подобно нещо. Като здраво стисна очи, тя реши да му признае и останалото. — Аз съм една обикновена жена, с обикновени нужди и мечти. И аз имам мечти, естествено. Но те са да бъда полезна… и обичана. Наистина искам да бъда обичана. Бих искала да имам свои деца, които да обучавам, но дотогава, много бих желала да продължа да уча децата, които иначе нямат възможност да ходят на училище — и тя замълча, за да си поеме дъх.
— А защо да не можеш да имаш всичко това? — Погледът му обходи лицето й и се спря върху косите й, при което той отметна качулката й. — Сигурен съм, че херцогът смята да му народиш деца.
Дълбоко в Пипа се появи някакво треперене, което тя не можеше да овладее.
— Да. Казвал ми го е. — Ако стегне коленете си, може би ще успее да спре треперенето, за да не го почувства Кейлъм.
— Ето на! Значи всичко е наред — каза той. Светлината струеше иззад гърба му и лицето му се криеше в сенките.
Тя не можеше да му каже нищо повече. И без това пече бе споделила твърде много.
— Точно така. — Пипа се усмихна и изправи рамене. — Но всичко това няма нищо общо с причината за това посещение, което вероятно ти се струва много странно. И то наистина е странно. Боя се, че понякога действително се поддавам на импулсите си и действам необмислено.
— Съмнявам се, че е била по-тежка за теб, отколкото беше за мен.
Пипа реши да сложи край на този разговор и да поема пътя.
— Бих искала да те помоля за нещо, Кейлъм. Не идвай в Корнуол.
Той се втренчи в нея.
— Послушай ме, моля те, и остани в Лондон. Или иди, където искаш. Само не и в замъка Франчът.
Очите му се присвиха.
— Защо?
— Послушай ме. Имам основателна причина.
— В такъв случай я сподели с мен.
Пипа се опита да се отдръпне само за да открие, че ръцете на Кейлъм, които лежаха привидно отпуснати върху раменете й, бяха изключително силни.
— Не си играй повече с мен, милейди. Обясни мотивите си.
— Не зная как да ти обясня. — Всяка дума й се струваше все по-трудна. — Аз съм… аз съм удивена от себе си. Страхувам се за теб и се страхувам да не… Зная, че за теб ще бъде фатално, ако приемеш това пътуване до Корнуол. Моля те, послушай ме и не разпитвай повече.
Той бавно поклати глава.
— О! — възкликна тя, когато той разгърна наметалото й, и се вкопчи в китката му. — Не! Наистина трябва да вървя.
Наметалото се плъзна от раменете й на пода.
— Не одобрявам цветовете, в които се обличаш — рече той и… да, наистина, гледаше я някак особено. — Прекалено приглушени са. А дрехите ти са…
— Твърде скучни — довърши тя, останала без дъх. — Зная. И аз не ги харесвам, но вдовицата смята, че подобават на положението ми, а аз трябва да правя това, което ми се казва. Винаги съм правила това, което…
— Което ти казват?
— Точно така.
— Сториха ти се приятни?
Тя не усети кога се облегна на него, нито пък кога вдигна лице и затвори очи, докато устните на Кейлъм се прилепиха до нейните. Дъхът му бе свеж и чист, устните му леко солени, точно както ги помнеше. А езикът му, когато докосна меката вътрешна част на устните й, гъделичкаше точно както си спомняше.
Когато устата му се отдели от нейната и се плъзна по бузата й, тя изви лице, следвайки движението му, но той пое меката част на ухото й между зъбите си и леко я захапа — и тогава някакви мускулчета в стомаха на Пипа се стегнаха от неподправено удоволствие.
— Ето — каза той, а дъхът му леко галеше чувствителната кожа зад ухото й. — Виждаш ли? Няма нужда да ти е неприятно, скъпа.
— Да. — Тя изви шията си. — О, да!
Кейлъм разпери пръсти върху нежната извивка на гърдите й над деколтето и в същия миг очите на Пипа сепнато се отвориха.
Той й се усмихна, и отново целуна устните й, този път някак по-настойчиво. Със свободната си ръка обви кръста й и я притегли към себе си.