— Защото е смятала да докопа богатствата на Франчът.
— Защото е смятала дъщеря й в крайна сметка да се омъжи за сина на най-добрата й приятелка.
Той закри очи с лакът и измърмори:
— Изнудвачка!
— Глупости! — възкликна Анабел. — Наистина, оставила съм някои писма на адвокатите си. Но го сторих, защото е най-благоразумно човек да вземе известни предохранителни мерки.
Той се чувстваше в невероятно мрачно настроение.
— В случай че реша да те убия в съня ти?
— Разбира се, че не — прозвъня смехът на Анабел. — Че защо ще го правиш? И двамата знаем, че аз нямам никакво намерение да казвам на света, че ти не си херцог Франчът.
— Достатъчно! Предупредих те никога да не говориш за това!
— Така е — рече тя. Усмивката й стана лукава. — Просто ми се ще да те предупредя да не забравяш, че ти и аз сме свързани един с друг и, че винаги ще бъде така.
Дори и през пулсиращата болка в главата и въпреки безчувствеността на тялото, той долавяше как страхът се свива в стомаха му.
— Уговореното при раждането на лейди Филипа не може да бъде пренебрегнато — рече той. — Тя ще стане моя съпруга.
Струваше му се, че Анабел е единствената в обкръжението им, която не разбира истинската важност на неговия брак с лейди Филипа.
Анабел повдигна крака си и застана над него, обкрачила бедрата му. Бавничко повдигна роклята си, докато пред очите му се разкри невъзпрепятствана от нищо гледка към женските й части.
— Някаква надежда за подобрение в настоящето ти състояние, любов моя? — попита тя, като разтвори крака още по-широко.
Безчувствеността изчезна и духът му се повдигна, както и някои други части.
— Ела тук долу — изсъска той, като я сграбчи за глезена. Просто виждаше влажната й готовност. Подушваше сластта й.
Като пусна роклята си, тя развърза връзките на бюстието си, а докато го правеше, острото й езиче бе прехапано между зъбите.
— Ти си свързан с мен — рече тя, докато свиваше рамене, за да се освободи от корсажа. — Винаги ще бъдем свързани.
Гърдите й се разляха напред, големи и бели, с червени връхчета. Като постави ръце върху ханша си, тя сви колене и се наведе напред, за да се разлюлее над него, докато той почувства как плътта му подскочи нагоре, толкова твърда, че той ахна.
— Аз съм това, което искаш, Етиен — каза тя. — Което трябва да имаш.
Звукът на собственото му гърлено изръмжаване достигна до слуха му и той протегна ръце нагоре, за да я стисне и погали.
— Седни върху мен, — примоли се той. — Моля те, Ани.
— Разкарай тази Чонси.
Той поклати глава.
— Не мога. Знаеш, че не мога. Тя ми е била обещана още от деня на раждането й.
— Била е обещана на мъжа, чието място си заел.
Той застина.
— Ти, скъпи мой Етиен, си същият като мен. Ти си едно копеле!
Съзнанието му някак застина и се проясни. Тя никога не го бе наричала точно с тази дума. Фактът, че той не познаваше баща си, бе изричан по много различни начини, но никога толкова директно, че тя да го нарече копеле. Разсеяно, той продължи да си играе с гърдите й. Нещо се гласеше — нещо различно.
— Греша ли? — попита тя.
— И двамата знаем, че си права — каза й той. — Знаем също така и колко опасно е да се говори за тези неща.
— Радвам се, че съм привлякла вниманието ти. — С тези думи и с непогрешима точност, тя се спусна на колене и се наниза на жезъла му. Равномерно, бавно, ритмично тя се надигаше и спускаше, като го изтегляше от земята, за да я пресреща с всяко отдръпване.
— Ти си копеле, такава съм и аз. — Тя се надигна нагоре, сантиметър по сантиметър. — Разликата между нас е там, че докато и двете ни майчици са започнали кариерата си като обикновени курви, моят баща е бил благородник, а твоят…
— Стига!
С някакви скрити, добре развити, мускулчета, Анабел го стисна силно.
— Баща ти е бил някой, когото майка ти дори не е можела да назове. — Тя започна следващото си спущане. Дивото желание да се слее с нея в този танц направо го влудяваше. — Майка ти е измъдрила много хитър план. Наистина един план, основан на яда й, че е била захвърлена от един любовник, е доста слаб мотив, за да замени неговия син със своя собствен. Но тя го е сторила.
Пот бе окъпала цялото му тяло. Искаше му се да я отхвърли от себе си, да я изгони оттук. Вероятно трябваше дори да я убие, за да й запуши устата завинаги… но пък съществуваха и онези писма, за които тя толкова често му напомняше…