Но най-важното в момента бе нуждата му да се изпразни в нея.
— Странно е да си представим нашите мамчета като борещи се нищо и никакви проститутки при Лъшботам.
— Недей!
— Наистина трябва да идеш там някой път. Определено мисля, че ще ти се понравят шивачките на старата вещица. Много е забавно, да знаеш.
— Никога няма да стъпя там — изсъска той през зъби.
— Но толкова голяма част от миналото ти е там — настояваше Анабел. — Именно там си роден. И точно там твоята майчица се е срещнала с жената, която се погрижи ти да стигнеш до положението, в което се намираш днес.
— За Бога! — извика Етиен. — Не изричай на глас за тези неща!
— Точно при Лъши твоето мамче е казало на моето мамче за това, как се е погрижила истинският херцог да бъде откраднат и убит.
Тялото му бе като изцедено. Просто не можеше да намери сили да стори онова, което отчаяно желаеше — да я хване за гърлото и да стиска.
— Но стига сме говорили за миналото — каза тя с гукащ глас. — Настоящето е къде-къде по-важно за нас. Нека се замислим за Кейлъм Инес.
Етиен затвори очи.
— Кейлъм Инес беше при Лъши тази нощ.
Ръцете му се отпуснаха встрани от тялото.
— Той отиде дотам в карета с герба на Стоунхейвън, остана известно време, после си тръгна много припряно.
Потта започна да замръзва по тялото му.
— За какво му е да ходи?
Анабел помести ханша си и Етиен потръпна.
— Та кой може да каже за какво е ходил там? — рече тя. — Може би не всичко е умряло заедно с детето и с нашите майки.
— Стига! — Той я изблъска от себе си и я запрати на земята, като с мъка се изправи и същевременно се опитваше да намъкне панталона си. — Повече никога не говори за това! Чу ли? Никога не го споменавай!
— Ти не си херцог Франчът. — Тя разтвори устни като ръмжащо животно и излази по-далеч от ръцете му, посегнали да я сграбчат. — Ти си едно копеле, поставено в люлката на законния херцог Франчът, докато семейството е оплаквало смъртта на майка му.
— Млъкни!
— Твоята майка е била курва, разкарана от бащата на истинския херцог. Той я е отритнал, когато е открил, че тя спи с много мъже и, че си бил заченат, докато той е бил на континента. И е сторила всичко с намерението в крайна сметка да те използва, за да получи всичко, което е смятала, че трябвало да получи като любовница на онзи мъж.
— Но е умряла — рече Етиен, който се олюляваше, преследваше Анабел, но не можеше да я настигне заради ефекта на алкохола. — Тя е умряла, и никой не би трябвало да знае каквото и да е.
— Но са знаели — изкрещя тя. — Похвалила се е на майка ми, а по-късно майка ми ми каза.
— Ние бяхме приятели като деца — напомни й той, вече отчаян. — Преди да умре старият лорд Уолистър, той се е погрижил на теб и на майка ти да не ви липсва нищо, а и ти да се омъжиш за Хорвил.
— Но после аз узнах за теб, а ти имаше тъй многократно повече, отколкото онзи отвратителен тъп скъперник Хорвил. — Сякаш доловила, че силата го е напуснала, тя се изправи и застана лице в лице с него. — Затова реших, че е най-честно ти и аз да имаме удоволствието да изживеем лъжата ти заедно.
Той я погледна смръщено.
— Но…
— Но аз бях омъжена. Да. Бях. Както вече ти казах, трябваше да се омъжа за човека, избран от баща ми, или да рискувам да събудя подозрения относно мотивите си, ако се опитам да откажа. Но аз отрових Хорвил заради теб! Платила съм за теб, ваша светлост!
Той я гледаше с уплаха и слисване.
— Отровила си съпруга си?
Тя отметна глава.
— Той беше стар. Време му бе да ме освободи за ролята, която ми е било отредено да играя, ролята на херцогиня Франчът.
— Не — упорито рече той. — Моят брак е отдавна уреден. Защо не искаш да проумееш, че трябва да имам достъп до пристанището в корнуолските земи на Чонси, а единственият начин да го получа, както и правото да използвам това пристанище, е да се оженя за момичето?
— Ти си глупак! Слушай ме добре. — Анабел не си бе направила труда да облече бюстието и пристъпи към него, а голите й гърди трепереха от силните чувства. — Трябва да ме изслушаш, или с теб е свършено. Помисли! Инес буквално се натрапи в живота ти.
Етиен стисна очи и опита да се съсредоточи.
— А сега се появява и при Лъши — продължи Анабел. — Това не ти ли се струва странно съвпадение?
— Не знам — рече той, вече чувствайки се крайно нещастен.
— Благодарение на предишния херцог Франчът, някогашният покровител на уважаемата ти майка, заведението на Лъши се превърна в най-търсеното място за развлечения. Ако не си забравил тази подробност, именно при Лъши херцогът за първи път е срещнал майка ти, прекрасната Флорънс Хокинс.
— Затова ми помогни, ако…